И конституциите създават проблеми за изпадналите в криза страни

Въз основа на съдебните решения на по-ниските съдебни инстанции половината от съкращенията вече бяха обявени за нищожни и отменени. „Има случаи, в които работодателят еднозначно не е спазвал закона", казва Раул Гарсия, адвокат и партньор в Ernst & Young в Мадрид. „Но има и много други случаи, в които съдиите са тълкували закона изключително в полза на работниците". 

В Гърция, която също е финансово катастрофално състояние, мерките за защита на работните места на служителите датират от преди Конституцията, който е приета през 1975 година. Съгласно условията на спасителния план от 2011 г. до края на тази година  гръцкото правителство следва да вкара в „резервен списък“ 25 000 служители срещу по-ниско заплащане. В този план мнозина виждат първа стъпка, която неминуемо ще доведе до съкращения.

Първоначално към резерва трябваше да бъдат „депортирани“ повече служители. Но гръцкият синдикат на обществените служители Adedy предприе правни действия срещу плана и организира цяла поредица от кратки стачки, за последно през миналия вторник и сряда. Таня Караянис, говорител на съюза, обяви, че скоро във Върховния административен съд ще бъде вкаран поредният иск.

Според директивите за членство на страните в еврозоната те са задължени, някои и чрез допълнения към конституциите си, да се съобразяват с ограничения за бюджетния дефицит и държавния дълг. Въпреки това експертите предупреждават, че постигането на тези цели вече се сблъска с дълбоко вкоренените конституционни принципи. „В няколко случая местните политически норми са несъвместими с дългосрочно членство в еврозоната“ казва Алекс Уайт, икономист в JP Morgan Chase.

Конституционни принципи затрудняват редица правителства и по други начини. Съдилища във Франция и Италия вече са попречили за въвеждането на специални данъци върху лица с високи доходи. Това е дискриминиращо, смятат съдиите. 

За разлика от Конституцията на САЩ, която се състои от седем члена и 27 допълнения, националните конституции на европейски държави са изключително подробни и добре предписани. Така съдебното тълкуване на тези върховни закони са ограничени.

Националната Харта на Португалия включва 296 члена, Италия и Гърция може да се похвалят със 139 и 120 члена. Техните промени обаче са дълъг процес, за който са необходими одобрението на парламентарните мнозинства, а в някои случаи и референдуми. 

„Конституцията на страната не трябва да се променя“, сигурен е португалският премиер Педро Пасос Коелю. Той разкритикува по-скоро начина, по който Конституцията се тълкува от 13-те съдии на съда, чийто състав се избира на всеки девет години от парламента.

Решенията на Конституционния съд може би щяха да са различни, ако правителството  бе представило по-убедителни причини за това защо са необходими съкращения, коментират конституционни експерти в Португалия. Пасос Коелю обяви, че ще представи скоро на парламента нов план за това как страната да се справи с тези служители.

"Конституцията не е пречка за икономическата реформа, поне докато не нарушава основните принципи на демокрацията", казва конституционният съд Хорхе Миранда, който дори е работил над Конституцията на Португалия.

На него обаче му противоречат някои икономисти. Според тях португалската конституция не звучи актуално. "Конституцията не може да налага редица задължения на държавата, която просто не разполага с пари, за да ги осъществи", твърди Жао Сантига Естевес, икономист в Техническия университет в Лисабон. "Имаме нужда от нов документ, който да отчита предизвикателствата, пред които сме изправени днес".