Гръцките банки като показател за недостатъците на Европа

Малко след като Гърция оцеля в битката с европейските кредитори и предсрочните парламентарни избори, страната е изправена пред ново изпитание: съживяването на парализираната банкова система. Пропуски в банковия съюз на Европа обаче ще направи това по-трудно от очакванията, коментира BloombergView.

Месеци авантюризъм и свободно падане на икономиката оставиха най-големите гръцки банки в отчайващо състояние. Очаква се загубите да заличат целия или почти целия им собствен капитал. Депозитите са намалели с около 25% от началото на годината. Кредитирането на нефинансовите компании се е понижило с почти 7% от януари до юли, което е най-големият им шестмесечен спад от 2009 г. насам.

За реална промяна на нещата ще е нужна цялостна равносметка. За банките ще бъде трудно да привлекат депозити и кредити, освен ако финансите им не бъдат коригирани безупречно. Ето защо е от жизненоважно значение Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде безпощадна при определянето на проблемните активи и изчисляването на капиталовите нужди. Не трябва да има повече подвеждания. Банките се нуждаят от капитал под формата на ликвидни средства – пари от акционери, желаещи да поемат риск.

Следващият въпрос е кой ще предостави капитала. Банковият съюз на Европа има правила за пълни спасителни програми, но спазването им може да бъде унищожително. Те налагат кредиторите на банките (включително вложителите) да поемат голяма част от загубата, освен ако не се заявят специални изключения. Това по принцип е правилна стъпка, но в случая с Гърция подобни загуби може да навредят сериозно на бизнесите и допълнително да засегнат икономиката. Освен това правилата ограничават използването на публични средства от еврозоната за пряко рекапитализиране на банките. А и гръцкото правителство няма фискалния капацитет да разреши проблема само.

Изход има и той трябва да бъде предложен. Новите правила за спасителните заеми няма да влязат в сила преди 1 януари. Това дава шанс на правителството – с благословията на европейските кредитори, да не позволят вложителите да бъдат засегнати, стига да се действа достатъчно бързо. Освен това представителите на еврозоната са измислили начин да инжектират капитал почти директно. Европейският механизъм за стабилност е заделил около 25 млрд. евро, които Гърция може да използва, за да купи капитал за банките при условие, че акциите са депозирани в приватизационен фонд от европейските кредитори и са насочени основно към изплащане на държавния дълг. 

Добре е да се знае, че европейските представители могат да бъдат креативни, когато са поставени под напрежение. И все пак маневрирането не отразява много положително замисъла на банковия съюз.

Има два урока от ситуацията с Гърция. Първо, поначало банките трябва да имат много повече капитал. По този начин вероятността да се повдигне въпроса за това кой плаща за спасителните програми е много по-малка. В момента най-големите европейски банки имат средно дори по-тънки капиталови буфери от тези в САЩ. Второ, в случаите, когато все пак има нужда от публични средства, европейските власти имат нужда от възможността да рекапитализират банките директно, без да се прибягва до „измами“.

Идеята беше банковият съюз на Европа да прекъсне връзката между големите банки и националните правителства, така че финансовите проблеми и тези с държавния дълг да не се подкрепят взаимно, както се случи при последната криза в региона. Гърция показва, че този план обаче се нуждае от още развитие.

Още за ситуацията в Гърция