Не възходът на популизма е проблемът на Европа

Една от най-модерните тези, с която се обяснява ситуацията в Европа през последните месеци, е за „възхода на популизма“, пише в свой анализ европейското издание Politico.

С термина "популист" се описват широк кръг от политици – от оксфордския възпитаник Борис Джонсън, който беше лицето на кампанията за Brexit, до италианския комедиант Джузепе (Бепе) Грило, който е основател на движението „Пет звезди“ в Италия и лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас в Испания.

Всъщност общото между всички тях е, че политическото статукво в техните страни, недоволно от техните послания, е решило да им прикачи табелката „популист“, пише изданието.

И „Пет звезди“, и „Подемос“ набират сила в последните години. И двете движения са крайнолеви, но пък успяват да привлекат и десни избиратели, защото се възползват от момента, в който политическата върхушка в техните държави все повече се възприема като корупционна и паразитираща, посочва за пример Politico.

За политическото статукво „възходът на популизма“ пък става удобен политически наратив. Именно популистите са обвинявани за растящата пропаст при разпределянето на благосъстоянието.

Ако за момент обаче забравим този рефрен, ще видим, че картината е много по-комплексна.

Силата на популистите е всъщност в преразпределянето на средствата и техният възход се дължи на това, че държавата не се справя добре в тази си роля.

Лошата новина за политическия елит в много държави е, че слабият икономически растеж е от полза за опозиционните сили. Затова и не популизмът е проблемът на Европа, посочва още Politico.

Изданието допълва, че вместо да се взират в растящата сила на популизма, политиците трябва да помислят какво забавя ръста на икономиката в много западни държави. Вероятно това не е свързано единствено с факта, че никога досега правителствата не са били толкова разточителни, а данъците – толкова високи.