ЕС: Реквием за една година на надежди

„Европа се завърна“, заявиха представители на Европейския съюз (ЕС) в началото на 2018 г., подкрепени от политическия тласък и инерцията на икономическия растеж. 

Оптимизмът обаче не продължи дълго. С наближаването на края на годината мнозина вече оплакват пропуснатите възможности за заздравяването на валутния съюз. Но 2019 г. може да не се окаже обикновена година за бизнеса, предупреждават европейските представители, пише Хорхе Валеро за Euractiv.

По думите на висш дипломат Европа трябва да разгледа с подробности случилото се през годината, тъй като може да се окажем свидетели на моменти от историческо значение.

Процесът на разединение вече е пуснал своите здрави корени както в страните от  европейското семейство, така и сред онези, които желаят да го напуснат.

Във Великобритания разделението между тези, които подкрепят Brexit на всяка цена и онези, които желаят страната да запази своята позиция в рамките на ЕС изглежда непреодолимо, поставяйки Обединеното кралство в безизходица.

Но съществува още едно по-дълбоко разделение в Европа и отвъд нейните граници, между управляващи и управлявани, между елита и гражданите, което за момента все още остава пренебрегнато.

Гласуването за Brexit вероятно ще се окаже само прелюдия към един много по-сериозен процес, заяви преди време европейски дипломат.

„Ако не започнем да се отнасяме сериозно към темата „Европа, която защитава“, избирателите сами ще поискат това, само че на много по-висок глас“, добави още той.

Обратният завой, който направи френският президент Еманюел Макрон спрямо протестите на „жълтите жилетки“ идеално илюстрира духа на този период.

Европейската икономика се разрасна значително през последните две години, а публичните сметки изглеждат по-стабилни.

Въпреки това възходът не се усеща навсякъде. В Италия например недоволството доведе до възкачването на власт на популисткото евроскептично правителство, водено от Джузепе Конте, Матео Салвини и Луиджи ди Майо.

От друга страна държавите членки на ЕС не бяха в състояние да запазят „водата спокойна“, за да укрепят своята единна валута.

Политически и географски център

Въпреки че експанзивният цикъл изчерпа своето гориво, политическият център на ЕС се приближава близо до географския такъв.

Германо-френската ос продължава да губи позиции, контролирана от отбранителен френски президент и германски канцлер с изгубена кауза, смята Валеро.

Това, което предстои на Европа по-скоро може да се открие в страни като Унгария и Австрия.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан изглежда вече е открил накъде води тази история.

Изправен пред един свят от комплексни проблеми, нарастващата несигурност и тромава Европа, неговият антилиберален модел предлага прости решения и защитен образ. На по-малко от 250 км от Будапеща австрийският канцлер Себастиан Курц вече се обгражда от популистки и евроскептични помощници, вкарвайки ги в правителството на страната.

Курц, който е най-младият премиер в ЕС, беше сред онези, които отказаха да подпишат необвързващото споразумение за миграцията на ООН по-рано през декември, въпреки факта, че Австрия все е домакин на председателството на Съвета на ЕС.