Швеция обмисля емитирането на 100-годишни облигации

Старата мъдрост вече не важи за пазарите, поне в случая със 100-годишните облигации. Дълго време те се разглеждаха като признак на ръководена спрямо дълговете бюджетна политика, която преследват преди всичко развиващите се страни, като Аржентина или Гана. Но междувременно дългогодишните облигации вече са на мода и в Европа. Облигациите на  Австрия с падеж през 2117 г. поне засега са доста успешни. И дори 50-годишните италиански облигации държат стойност въпреки политическите рискове. Сега и Швеция може да се присъедини към „клуба на 100-годишните актьори“.

„Перспективата за възползване от изключително ниските лихвени проценти в дългосрочен план е интересна и си струва да се обмисли“, пояснява държавният секретар на страната Ханс Линдблад късно във вторник. Следователно неговото ведомство изследвало „различни аспекти", например дали има фундаментално търсене на такава облигация, съобщава Bloomberg.

Всъщност търсенето на дългосрочни държавни облигации е доста силно в последно време. Очаква се 100-годишните облигации на Австрия да бъдат сред най-успешните лихвени ценни книжа тази година, с около 70 процента печалба от началото на годината. 30-годишните облигации от САЩ и Германия също постигат силен ръст на цените от началото на годината – нещо, което обикновено важи за акциите.

Има обаче и отрицателни примери: аукционът за 30-годишни германски облигация с нулев процент протече при много слаб интерес през миналата седмица. Германия емитира за първи път 30-годишни облигации с отрицателна доходност.

Защото на фона на общо 16 трилиона евро дългове с отрицателна доходност инвеститорите търсят такива, които все пак може да гарантират някаква положителна доходност. Такъв вероятно е случаят със стогодишните облигации на Швеция: в момента тези с най-дълъг срок на падежа са с падеж 2039 г., а доходността се движи около нулевата точка.

В съседна Финландия правителството реши да не издава ултрадълги облигации. То не искало да повлияе на търгуемостта на съществуващите емисии, гласи аргументът на финландците. И в Германия засега няма планове за надхвърляме на срока на държавните облигации от над 30 години.

Фактът, че търсенето на дългосрочни държавни облигации с положителна възвръщаемост е толкова високо, не се дължи само на положителната възвръщаемост. Те също така се считат за безопасни ценни книжа във времена на криза. А притесненията на облигационните пазари за рецесия наскоро отново бяха подхранени.

В сряда инверсията на кривата на доходност в САЩ се увеличи при облигациите със срок от две и десет години. Доходността по двугодишните щатски облигации беше с 0,04 процентни пункта по-висока от тази на десетгодишните облигации. Така изразена инверсията на кривата на лихвените проценти бе за последен път през 2007 г. преди избухването на финансовата криза. Дори и кривата на доходността за Германия се приближава до инверсия. Доходността по десетгодишните облигации е само с 0,19 процентни пункта над тази на двугодишните облигации.

Инверсията на кривата на доходността, при която краткосрочната доходност надмина дългосрочната, се счита за надежден предупредителен сигнал за рецесия. През последните 50 години всяка инверсия на кривата на доходността в САЩ е последвана именно от рецесия. В нормални времена инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост при дългосрочните облигации. Ако връзката между късите и дългите книжа се обърне, това е израз на слаби очаквания за растеж.

Но сегашният апетит за дългосрочни облигации е рискован: колкото по-дълъг е срокът на облигацията, толкова по-силна е реакцията на книжата при промяна на пазарните очаквания за лихвените проценти. Наскоро облигациите се възползваха значително от перспективата за намаляване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка.

Но ако лихвените проценти в бъдеще отново се повишат, то загубата на цените на по-дългите книжа ще бъде още по-голяма. А поне за срок от 100 години не може да се изключи едно бъдещо повишаване на лихвите.