Социолог: Протестите срещу ограниченията няма да доведат до нова политическа формация

Протестите срещу ограничителните мерки заради коронакризата в Европа нямат потенциал да родят нова политическа формация, смята социологът професор Дитер Рухт, директор на Института за изследване на протестните движения в Европа, в интервю за БНР.

„На пръв поглед ги обединява протестът срещу ограниченията във всекидневието. Другото общо - без да е общ знаменател по своята същност, е генералното недоволство от политиката. Всички те споделят неприязън към политическия елит“, посочва Рухт.

По неговите думи в Германия крайнодясната парламентарна партия „Алтернатива за Германия“ се опитва да извлече ползи от подкрепата за протестите, но това едва ли ще се случи.

„Мисля, че потенциалът на „Алтернатива за Германия“ е на път да се изчерпи. Ако не ни застигне втора вълна на заразата не вярвам да успея да привлекат много нови симпатизанти“, коментира Рухт. 

Най-масови са протестите в Германия. Днес федералната република отбелязва 71 години от приемането на основния си закон, Конституцията. Именно нея видяха застрашена хилядите протестиращи в Берлин, Щутгарт и Мюнхен през последните седмици. С развети шведски знамена и запушени от маски усти някои от тях носеха Конституцията на ръце, за да демонстрират, че с ограничителните мерки се нарушават гражданските им права, гарантирани от основния закон, изтъква още социологът.

Той коментира и самите протестиращи и техния потенциал.

„Много различни хора протестират. Има такива, които са притеснени от социалните измерения на кризата и не виждат перспектива за себе си заради наложените ограничения. На улицата са и хора, които имат съвсем други подбуди и протестът им не е продиктуван от коронакризата, а просто търсят публика за идеите си. Такива са антиваксърите, като при тях може би има някаква връзка с коронавирусната инфекция. Но има и природозащитници, и противници на 5G мрежата заради уж опасното излъчване. Има, разбира се, и привърженици на конспиративните теории, на езотериката и други, които просто търсят публичност“, изтъкна Рухт, добавяйки: „Има също левичари, които обаче постепенно се оттеглят от протестите. И не на последно място има една много голяма група привърженици на крайнодесни движения, които използват случая за пропаганда на идеите си и се опитват да привлекат нови привърженици“.

По неговите думи на пръв поглед протестиращите са обединени от процеса срещу ограниченията в ежедневието. А другото общо, без да е общ знаменател по своята същност, е генералното недоволство от политиката. Всички те споделят неприязънта си към политическия елит, изтъква експертът.

„Сред протестиращите има и разумни хора, които смятат, че ограничителните мерки са закъснели, че е липсвала добра координация между управляващите, че критериите за измерване на опасността от заразата непрекъснато са били променяни, че Швеция върви по друг път, който може би не е напълно лишен от резон. Политическият елит не може да помине тази критика. Напротив, трябва да се говори за тези неща“, посочи Рухт.

Той засегна и темата с „Алтернатива за Германия“, чиято основна тема – бежанците, изпадна от дневния ред.

„Хората в момента не се вълнуват толкова много от бежанците и АзГ търси нова тема, която да си присвои. Но не само „Алтернатива за Германия“ посещава протестите. Там има и хора от Националдемократическата партия и от други още по-радикални формации, които търсят нови привърженици. Мисля, че потенциалът на „Алтернатива за Германия“ е на път да се изчерпи. Ако не ни застигне втора вълна на заразата, не вярвам да успеят да привлекат много нови симпатизанти. Освен това „Алтернатива за Германия“ в момента има съвсем други проблеми - партията е на път да се разцепи, след като двата основни лагера се скараха непоправимо“, коментира Рухт.