Истинската бежанска политика на ЕС: Разделяй и отлагай

Това корабокрушение далеч не е нито първото, нито последното в Средиземно море. Европейските лидери обещаваха да се справят с проблема чрез създаване на „по-системен и географски всеобхватен подход към миграцията“. Такова решение още не е намерено.

Страните от ЕС не са склонни да гледат на миграцията като на проблем на Съюза, а предпочитат да го разглеждат като проблем на отделните страни. Тези национални обективи са силно фокусирани от политиката и географията.

Съществуващите регулации определят, че мигрантите трябва да останат в страната от ЕС, в която първо пристига. Южните държави, като Гърция, Кипър, Италия, Малта, приемаха болшинството от търсещите убежище от Африка и Близкия изток. Те искаха задължителни механизми за солидарност, които позволяват на мигрантите да бъдат разпръснати между други държави членки, но това не се случи. Техните призиви за солидарност бяха многократно отхвърляни от страните от Източна Европа, като Полша и Унгария, които в момента са на първа линия да приемат бежанци от Украйна.

Междувременно северните държави, като Нидерландия, настояваха за строги процедури за регистриране на пристигащите и блокът като цяло вложи повече пари в едно нещо, за което постигна съгласие: по-строг граничен контрол, за да не допуска мигрантите.

Дори и преди войната в Украйна, пристигащите от страната в ЕС значително надвишаваха броя на пристигащите от другаде в периода 2015-2020 г. Броят на украинците, потърсили убежище в ЕС за тези 5 години (непосредствено след анексирането на Крим и войната в Донбас) е над 3,7 млн. души в сравнение с малко над 1 млн. сирийци, 682 хил. мароканци, 562 хил. индийци, 549 хил. китайци, 400 хил. бразилци, 390 хил. руснаци, 300 хил. афганистанци, 250 хил. сърби.

Повече от седем години след трагедията с потъналия кораб с 800 души на борда и въпреки хилядите други смъртни случаи, ЕС дори не е близо до споразумение за миграционната политика. Миналото лято, дори с международната криза в Афганистан, която се разгърна за само няколко седмици, перспективата за споразумение не можеше да изглежда по-далечна.

В изявление относно ситуацията вътрешните министри на ЕС обещаха да „предотвратят незаконната миграция от региона“. Големият въпрос е до каква степен войната в Украйна ще промени това.

Кризата даде на някои страни, скептични към миграцията, нови перспективи. Полша например, традиционно твърдолинейна, се оказа на първа линия за пристигащите бежанци. Тази седмица кметът на Варшава, в която населението се е увеличило с 15 процента заради пристигащите украинци, призова институциите на ЕС да създадат централизирана "платформа", която да улесни преместването на търсещи убежище – нещо, което категорично отказа по време на сирийската вълна.

Това създава известен оптимизъм сред някои дипломати. Други обаче се опасяват, че тъй като първоначалният шок от инвазията се разсейва и икономическите трудности в ЕС започнат да се проявяват с все по-голяма сила, щедростта към украинците ще избледнее, както се случи и със сирийските мигранти.