Руската икономика е ранена

Оформила се е дълга опашка от затруднени руски компании. Непогасяваните дългове се увеличаваха дори преди повишаването на основната лихва до 9,5%, за да бъде защитена рублата. Същевременно руските банки зависят от централната банка за замяна на депозитите, които разбираемо клиентите превеждат в долари.

Пряко или непряко много от тези сметки ще трябва да бъдат плащани от Кремъл и по тази причина резервите му са от изключително значение. Те се изпаряват: намалели са със 100 млрд. долара през последната година след неуспешните опити да бъде защитена рублата. А счетоводството изглежда доста съмнително. От общо обявените 370 млрд. долара резерви над 170 млрд. долара са в двата фонда за благосъстояние на страната.

Някои от активите не са напълно надеждни, включително различните дялове на руски държавни банки и дългови книжа на Украйна, които стремително се обезценяват заради агресията на Путин. Един от фондовете е предназначен за изплащане на пенсии. В действителност руското правителство има вероятно 270 млрд. долара в брой, които са достъпни и могат да бъдат използвани без да се налагат орязвания на средства другаде, но сумата е по-малка от външните задължения на страната, които трябва да  бъдат погасени през идните две години.

Всичко това вещае проблеми за Русия, а хищническата външна политика на Путин би могла да ускори нещата. Той е човек, който нападна други страни и излъга за това. По-дълбоко навлизане в Украйна би накарало западните страни да наложат по-строги  санкции. Някои от тези санкции, като например да се забрани на руските банки да ползват международната платежна система SWIFT, могат да парализира руската търговия. Частична забрана за износ на петрол би съборила икономиката, както стана с Иран.

С колкото повече проблеми се сблъсква Путин, толкова по-вероятно е той да разиграе националистическата карта, а това означава повече нахлувания на чужда територия и съответно още повече санкции.

От Русия до Рио без много любов

Най-голямата неотдавнашна икономическа криза на Русия от 1998 година доведе до фалит на държавата. Този път по-вероятни изглеждат фалитите на банки, компании и дълбоката рецесия. Дори в такъв случай обаче последиците от тези събития могат бързо да се разпространят в чужбина както в страни, които зависят от търговията с Русия (износът за Русия възлиза на цели 5% от БВП вбалтийските страни и Беларус), така и чрез финансова верижна реакция. На риск са изложени банки в Австрия и Швеция.

И ако компаниите в една зле управлявана икономика, зависеща от суровините, престанат да покриват дълговете си, то инвеститорите ще започнат да се безпокоят и за други страни като Бразилия например.

Ако руската икономика се окаже на ръба на пропастта, на Запад ще започнат призиви за смекчаване на санкциите. Путин  отбеляза, че 300 000 работни места на германци зависят от  търговията с Русия. Ангела Меркел обаче остана непреклонна.

В крайна сметка Путин трябва да научи, че всяко действие има последици. Ако нахлуеш в някоя страна, световната общност ще се изправи срещу теб. Същото се отнася и за икономиката. Ако Путин бе посветил повече време на укрепване на руската икономика,  отколкото на обогатяването на приятелите си, сега нямаше да бъде в толкова уязвимо положение.