Смъртта на "Южен поток" дава импулс на нови проекти в Югоизточна Европа

Спирането от Русия на политически мотивирания мегапроект "Южен поток" вдъхна силен импулс на планирания от Европейския съюз (ЕС) Енергиен съюз, пише британското списание Тhe Economist.

На състоялата се тези дни среща в Брюксел еврокомисарят по енергийната политика Марош Шефчович обсъди с енергийните министри на Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словения и Хърватия ускоряването на плановете за по-удобни интерконекторни връзки и за интегриране на все още фрагментирания регионален газов пазар, отбелязва изданието.

Hа масата се връщат обратно редица нови газови проекти в стремежа на засегнатите европейски страни да намерят алтернатива за 63-те млрд. куб. метра газ годишно, които "Южен поток" би доставял.

Българският газов интерконектор с Румъния трябва да влезе в действие догодина, планира се подобен и с Гърция, както и между България и Сърбия. Унгария се надява да съживи преминалия в архивите план за пренос на газ от Азербайджан към Централна Европа. 

Будапеща би спечелила и от възкресяването на планирания терминал за втечнен природен газ (ЛНГ) на хърватския остров Кърк. Този проект би струвал 600 млн. евро и е активно лансиран от Америка, която сама ще бъде износител на такъв газ от догодина. 

Терминалът на Кърк зацикли миналата година поради слабото търсене на газ, твърдения за руски интриги и избухналия остър спор между Хърватия и Унгария. Унгарската петролно-газова компания MOL е най-голям акционер в партниращата й, но изпитващата сериозни трудности хърватска компания INA. 

Сега обаче Хърватия, засегната от руското "не" на "Южен поток", смята, че проектът е отново на дневен ред. Загреб планира нова оценка за целесъобразност с намерение да завърши терминала до 2019 г. Макар че предложеният му капацитет е малък - между 4 и 6 млрд. куб. метра годишно, в съчетание с правилни интерконектори терминалът на Кърк може да разбие руския монопол върху газовите доставки за Югоизточна Европа, отбелязва Тhe Economist.

Изграденият ЛНГ терминал в Словения вече помогна на тази страна да договори голямо намаление за газа, който получава по тръба от Русия. Балканските страни се надяват да дублират успеха на словенците, добавя британското списание. 

(БТА)