Турция се насочва към диктатура, но има още време избирателите да обърнат вота

Можете ли да си представите сутрешна акция в домовете на всички високопоставени служители на Guardian, пита от сайта на изданието Джан Дюндар. Главният редактор да бъде арестуван, както и главният изпълнителен директор, четирима коментатори, трима адвокати, репортер и карикатурист?

Именно това се случи на моя вестник миналия октомври.

Бях главен редактор на най-стария вестник в Турция – "Джумхуриет", до август – пост, който реших да напусна след опита за преврат на 15 юли. Мурат Сабунджу – новият главен редактор, и 10 други колеги са задържани вече над 100 дни – в строг тъмничен затвор, без да знаят пред какви обвинения са изправени.

Използвайки опита за преврат, за да засили властта си, президентът Реджеп Тайип Ердоган оттогава насам управлява страната все едно е във военно положение, но без армията.

Именно тази акция срещу справедливостта и опасенията за собствената ми сигурност, пише Дюндар, разкъсаха семейството ми. През септември реших, че ще бъда в по-голяма безопасност в Германия. Малко по-късно полицията отне паспорта на съпругата ми без никакви основания. В момента тя е заложник на държавата.

Преди опита за преврат имаше 30 журналисти в затвора. Сега са 150.

Пресата в Турция среща сериозни трудности. Основните медии са заглушени чрез политически и икономически репресии. Повечето опозиционни канали са закрити. Последните бастиони са задушават под цензурата.

Съвместните лидери и 10 депутати от втората по големина опозиционна партия в парламента са в затвора.

Десетки хиляди държавни служители са освободени. 4000 академици, включително подписалите петиция за мир, са уволнени.

При тези условия Турция се придвижва към най-важния си референдум в историята. Уверен, че има достатъчно сила, за да промени парламентарната демокрация, Ердоган изготви промени в конституцията, които ще му дадат едноличен контрол.

Ако поправките бъдат одобрени на 15 април, Ердоган ще получи всички парламентарни правомощия, включително правото да разпуска парламента. Той ще управлява съвета, който назначава прокурорите и съдиите, а това означава цялостен контрол над съдебната система.

С други думи, той иска да отнеме на Турция всяка надежда да бъде светска демокрация, като вместо това я превръща в религиозна диктатура, пише Дюндар.

Отрицателен вот може да ограничи необуздания му възход. Положителен резултат може да означава раждането на още един режим тип Путин в региона.

Потъпквайки конституцията, която се закле да защитава и отхвърляйки отговорността да бъде безпристрастен, Ердоган влезе в кампанията, подкрепен от бюрокрацията, медиите, академичните среди, армията и полицията. Всички, които водят кампания срещу референдума, са изправени пред уволнение от работата си и арест. Гъсти облаци страх се спускат над тихите земи.

И все пак социологическите проучвания сочат разделение почти наполовина. Резултатът ще бъде определен от онези 20%, които все още не са взели решение.

Заслужава си да си припомним също, че Ердоган получи само 52% от вота на последните президентски избори през 2014 г., а преди това видяхме най-големите в историята протести срещу статуквото в парк „Гези“.

Може и да са уплашени, да са притихнали, но тези хора, които се изправиха срещу Ердоган, все още са там и се нуждаят от нашата подкрепа.

Това е подкрепа, която не биха получили от международни лидери като Доналд Тръмп, който се хвали с това какъв добър приятел и съюзник е Анкара на Вашингтон.

Руският президент Владимир Путин предложи рамото си за подкрепа на Ердоган въпреки някои дипломатически предизвикателства по пътя.

А британският министър-председател Тереза Мей наскоро посети страната, за да подпише сделка за изтребители на стойност 100 млн. паунда. Всички, които очакваха министър-председателя от люлката на парламентарната демокрация да критикува Ердоган – който все повече се приближава към диктатура, бяха силно разочаровани от мълчанието ѝ.

Положителен вот на тази референдум ще бъде победа за тях: популистите, продавачите на оръжия и взимащите заложници.

Отрицателен вот обаче може да е единственото нещо, което да ни дръпне назад от ръба, освобождавайки страната и колегите ни, завършва Дюндар.

Ето защо не съм песимистично настроен за бъдещето на страната ми и ще продължа да се боря, за да си я получа обратно. В крайна сметка – миналото ми, бъдещето ми, съпругата ми и вестникът ми все още са там.