Парадоксът на Пекин: Невероятният успех на държавния капитализъм

Само ще напомним, че в столицата на най-голямата европейска икономика, новото летище в Берлин все още не работи - след 13 години строеж. А и никой не вярва, че поредният срок за завършване – догодина, ще бъде спазен. E, в Китай нещата са различни: за много кратко време цели села бяха преместени с едно щракване на пръстите на стратезите на КП - общо 20 000 души бяха преселени. Без процедури за одобрение на планирането, без оплаквания, без технически повреди. „Тъй като държавата има повече власт, тя е по-бърза в изпълнението на нещата", казва банкерът Накао.

На какво е способен държавният капитализъм с китайски характер доказва статистиката на страната. Номиналният брутен вътрешен продукт нарасна с фактор 194 от началото на 80-те години. САЩ и Европейският съюз генерират фактор седем и пет за същия период.
По покупателна способност държавно-капиталистическият Китай вече е дори по-голям от капиталистическия САЩ. Китай е най-големият износител в света с годишен износ на стойност 2,5 трилиона долара. Стойността на фондовата борса на петте най-големи китайски технологични компании е 831 милиарда долара, докато тази на европейските е само 262 милиарда долара.

Вярата в техническия прогрес е непоклатима. Това е видно и на летище Daxing. Софтуер за разпознаване на лица, сензори за откриване на радиоактивни материали и оборудване за измерване на инфрачервена температура са проектирани да намалят времето, необходимо за проверки на сигурността, от пет минути на три до четири секунди. Клиентите на Southern Airlines ще могат да се регистрират със своите лица, използвайки технологията на китайския високотехнологичен гигант Huawei.

След разширяване на летището, което китайците наричат „звездна риба" заради звездообразната си архитектура, ще бъдат превозвани 100 милиона пътници годишно. И ако всичко това не е достатъчно от превъзходството, от страната на летището, встрани от Пекин, от нищото ще се създаде нов мега високотехнологичен град.

Планът е всичко, индивидът нищо. А летището е само последният пример за китайската мания за осъществимост, на която много западни предприемачи завиждат. Каква промяна - за възможно най-кратко време.

Матиас Клаусен е партньор в търговската компания Melchers. Той си спомня точно кога е отлетял за Пекин, за да разшири бизнеса на базираната в Бремен компания в Китай. Това е било преди 35 години, Китайската народна република беше на 35 години. По това време точно един самолет на седмица отлиташе от Европа за Китай.
Когато пристига в Пекин, шефът на клона го взема от летището заедно с шофьора си. „Да шофираш като чужденец по онова време беше животозастрашаващо“, обяснява Клаусен - трафикът беше толкова хаотичен. Един час и половина карахме по лошо осветени улици, покрай каруци с магарета, казва той.

От кабинета си на 14-ия етаж, стая номер 1432, Клаусен гледа директно над площад Тянанмън в Пекин. Всички чуждестранни компании е трябвало да осъществяват бизнеса си от хотел Пекин, само на няколкостотин метра от площад Тянанмън.

Държавната сигурност е била на 16-ия етаж. Клаусен е сигурен, че всеки един от неговите разговори е бил подслушван. През 80-те години в Китай е имало толкова малко представители на чуждестранни компании, че всички те се побират в 18-етажния хотел „Пекин“. Западногерманци, източногерманци, американци, италианци, французи - всички са имали както офиси, така и частните си стаи там. „Всички се познаваха."

Днес Клаусен шофира за половин час от летището, минавайки покрай баровски коли, а от каручките няма и помен. Трансформацията на китайската икономика е спираща дъха. Тя следва дългосрочен и най-вече мащабнооркестриран държавен план.

„Made in China 2025“ - така Сиi нарича плана - и с неги иска да превърне Народната република в лидер на световния пазар в десет важни индустрии до 2049 г. - преди всичко в областта на технологиите. Годината не е избрана случайно. Точно навреме за 100-годишнината на Народната република Китай трябва да бъде водещата индустриална нация в света.