Червен старт за щатските индекси на фона на растящите геополитически рискове

Основните индекси на Нюйоркската фондова борса започват днешната сесия с понижения заради все още силната тревога на инвеститорите относно ескалацията на напрежение в Близкия Изток и липсата на яснота около търговските преговори между САЩ и Китай, съобщава CNBC. 

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average, който следи търговията с книжа на 30-те най-големи американски публични компании, изтрива 55,53 пункта, или 0,21%, от стойността си, достигайки ниво от 27 021,29 пункта.

Широкият измерител S&P 500 отчита спад от 0,03 на сто до 2997,13 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite се понижава с 0,04% до 8150,35 пункта.

Книжата на Alphabet и Apple поевтиняват съответно с 0,41 на сто и 0,19%, докато тези на Facebook, Microsoft и Amazon прибавят към стойността си съответно 0,17%, 0,55 на сто и 0,12%.

Apple оспорва в съда решението на Европейската комисия, задължила компанията да изплати на Ирландия 13 млрд. евро компенсации за неоправдани данъчни облаги. През август 2016 година ЕК обяви, че данъчни постановления на Ирландия през 1991 и 2007 година изкуствено са занижили данъчното бреме на Apple за над две десетилетия, което е равносилно на държавна помощ.

При компаниите от финансовия сектор цената на акциите на JPMorgan Chase, Bank of America и Wells Fargo се понижава съответно с 1,16%, 1,46 на сто и 0,71%.

Най-добре се представя сектора на електроразпределителните дружества, където акциите средно поскъпват с 1,1%.

Проучване сред фондови мениджъри показва, че рискът от глобална рецесия достига най-големите си мащаби от август 2009 г., като това се дължи на проблемите в международната търговия, забавянето на глобалния икономически растеж и политическата несигурност.

38 на сто от анкетираните инвеститори в проучването на Bank of America Merrill Lynch смятат, че през 2020 г. световната икономика ще изпадне в рецесия.

сащ

Основна тема във фокуса на инвеститорите продължава да бъде атаката с дронове срещу съоръжения на държавната саудитска петролна компания Aramco, което предизвика сериозни сътресения на петролните пазари.

Вашингтон и Рияд обвиняват Иран, като в същото време от Техеран отричат намеса.

Най-важната референтна цена, на сорта Брент, първоначално се увеличи от около 60 до почти 72 долара за барел. В рамките на понеделник цената се задържа на стойност над 66 долара за барел – ръст от около 9% в сравнение с цената на затваряне в петък.

Вниманието на пазарите все повече се насочва към предстоящото двудневно заседание на Федералния резерв на САЩ, което ще започне в сряда. Очакванията на инвеститорите са Централната банка да свие основните лихви с между 0,25% и 0,50 на сто.

На облигационните пазари доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни ценни книжа се понижава съответно до 1,829% и 2,294 на сто.

При валутната търговия доларовият индекс отчита спад от 0,13 на сто до 98,49 пункта.

Еврото се търгува с ръст от 0,35% при 1,1039 долара за евро.

На фючърсните пазари цената на сорт Брент се успокоява, като отчита спад от 36 цента до 68,66 долара за барел, докато фючърсите върху американския лек суров петрол WTI поевтиняват с 57 цента до 62,33 долара за барел.

Цената на златото се покачва с 0,05% до 1512 долара за тройунция.

*Информацията е актуална към 17:30 ч.