Горчивата истина зад икономическия ренесанс на Африка

Корона от бляскави небостъргачи се издига все по-често над порутените столици на африканските страни. Шест от десетте най-бързо растящи икономики в света през последните десет години са африкански, като Ангола расте с по-бързи темпове, отколкото която и да било друга страна в света. Някои региони в Африка внезапно поеха към проспериращ растеж, което накара много талантливи емигранти да се върнат обратно към корените си, които им предложиха вече достоен начин на живот. Заговори се и за добродетелен кръг, в който растежът подхранва опитността на кадрите, а това на свой ред увеличава инвестициите в африканските страни. 

Част от този нов просперитет се дължи действително на по-добрите икономически политики, но в по-голяма степен е следствие от бума в цените на суровините, който ускори инвестициите в минната промишленост, сондирането, както и в офис сгради, мостове и пътища, пише The Economist.

Този икономически ренесанс в Африка породи очаквания, че ще набави така необходимия на страните там паричен ресурс за подпомагане на бедните. Нуждите са големи: от електричество и чиста вода до транспортни мрежи, които ще дадат тласък на регионалната търговия, образованието и здравните грижи от първа необходимост за всички.

За съжаление, много африкански страни пропиляват най-добрата си икономическа възможност от десетилетия насам. Политическият елит на Екваториална Гвинея трупа състояние в непрозрачни сметки. В Чад богатството отива само за корумпирани държави служители. В Судан се завишават изкуствено разходите за инфраструктурни проекти и масово се източват фондове. Държавни фирми в Нигерия се „приватизират“ чрез преминаването им в ръцете на мениджъри, които са „стари приятели“ и удобни на властта.

Провалът идва не само от корупцията. Африка страда от проклятието на ресурсите, които разделят страните, които природата е дарила с богатства. Корумпираните държави стават по-могъщи, защото парите от природните ресурси прииждат направо към тях. Здравеопазването и образованието страдат, защото ниско заплатените лекари и учители предпочитат работни места в петролните компании. Борбата за богатите на ресурси райони, като делтата на Нигер, плаши инвеститорите.

Последиците от проклятието на природните ресурси са болезнено ясни в Африка. Вътрешни лица и спекуланти все по-често използват приходите от петрол, за да завземат сектора на услугите. Те изтласкат предприемачите и създават свои собствени монополи. На пръв поглед страни като Ангола изглеждат така, сякаш имат добре развиващ се частен сектор, но частните компании са в действителност картели, управлявани от богатия от петрола елит. Някои правителства използват парите от ресурси за поддържането на своя контрол. Приближените им купуват независими медии, а на чуждестранните лидери им става ясно, че достъпът до петрол зависи от това да си затварят очите пред бруталното заглушаване на критиците на африканските управници.

Понякога дори и добрите намерения предават нуждите на бедните. Африканците се шегуват, че животното, което виждат най-често напоследък, е белият слон – така се наричат мащабните инвестиционни проекти без полезност. Ангола е изградила 24 нови болници, но не може да им осигури персонал, тъй като, въпреки че има 18 млн. души население, в страната има само 1 500 лекари. На други места управниците на Африка харчат милиарди за армиите си. В глобален мащаб разходите за отбрана са намалели с 35% след края на Студената война, а в Субсахарска Африка те са се увеличили с почти една трета.

Подаръкът, който носи лишения

Отговорността за промяна лежи най-първо в ръцете на самите самите африкански лидери, дори и само ако искат да избегнат лоша поредица от преврати и военни правителства. Но и външни страни могат и трябва да помогнат. МВФ и някои петролни гиганти дадоха добър старт, като натиснаха правителствата в региона да публикуват данни за своите приходи от природни ресурси. Когато те наистина получат публичност, местните медии могат да окажат натиск върху клептократите с помощта на финансовата подкрепа и обучението от чужди страни. Така постепенно ще се изградят институции, които да държат под отговорност политиците за изразходването на огромното богатство от природните ресурси, защото бедните в Африка заслужават по-добър живот.