Аржентина ще опита размяна на дълг

Аржентинското правителство ще се опита да избегне нов фалит на държавата по нетрадиционен и спорен начин, след като Върховният съд на САЩ потвърди решението на по-ниска инстанция, че южноамериканската страна трябва да изплати на свои кредитори 1,3 млрд. долара по държани от тях просрочени държавни облигации, пише Wall Street Journal.

Държавата от години отказва да се разплати с някои хедж фондове, но след решението на съда в понеделник има време до края на месеца да се споразумее с кредиторите, за да избегне втори фалит в рамките на 13 години.

Правителството сигнализира, че е склонно да преговаря, като според неговия план страната ще размени сегашните облигации, които подлежат на регулация от страна на американското законодателство, за нов дълг под аржентинска юрисдикция.

Подобно действие би било прецедент на облигационните пазари. В случай че се стигне до такъв сценарий, собствениците на облигации ще трябва да се откажат от правата си, гарантирани им от американското законодателство, както и от удобството плащанията да бъдат извършвани от американска банка. От друга страна обаче те ще продължат да получават приходи от аржентинските облигации, които са сред най-доходоносните в света.

Необичайният план на аржентинското правителство обаче породи опасения у някои инвеститори, като според тях все още е вероятно страната да изпадне в неплатежоспособност. Към такава развръзка сочи и движението на цената на застраховката на аржентинския дълг, която продължава да расте. Държавата има на сметката си неизплатени облигации на стойност 54,8 млрд. долара.

Случаят предизвика интерес и у академичната общност и редица международни институции заради риска от нов фалит и възможността от създаването на съдебен прецедент.

Международният валутен фонд (МВФ) обяви своята загриженост от възможни усложнения, до които би могло да доведе съдебното решение. Като такова може да се определи понижаването на кредитния рейтинг на страната от CCC+ до CCC- от агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's (S&P), което на теория увеличава разходите по заемите на държавата, но реално тя няма достъп до облигационните пазари от 2001 г.

Именно спорът с хедж фондовете е една от последните пречки пред Аржентина да пласира облигации на дълговите пазари за пръв път, откакто изпадна в неплатежоспособност. Президентът на страната Кристина Кирхнер разчиташе на облекчена парична политика, за да бъде покриван дефицитът, което вдигна инфлацията, и вземаше назаем от валутните резерви на централната банка, част от които се използва за разплащания с притежателите на аржентински дълг.