Дронове за бързо реагиране

Дроновете са най-известни с впечатляващите си въздушни видеа и инспектирането на сгради, инфраструктура и посеви, но те също така могат да са полезни за подобряването на мобилната и интернет връзка на службите за спешна  помощ и потребителите, пише ВВС.

Лошият сигнал на мобилните телефони в селските райони е дразнещ, но също така може да бъде животозастрашаващ при извънредни ситуации. Бавната реакция в извънредни ситуации означава по-висока смъртност.

Мобилните сигнали обикновено се изпращат чрез базови станции, прикрепени към сгради. Те обаче трудно се инсталират, когато трябва да се реагира бързо, така че защо базовата станция да не бъде прикрепена към дрон?

В последните две години финландската технологична компания Nokia и британският мобилен оператор EE използват малки квадрокоптери с подвижни мобилни базови станции в Шотландия.

Идеята е, че при извънредна ситуация дрон може да лети над район на бедствие, за да осигури мигновена 4G мобилна мрежа с радиус от 50 км. Но дроновете не могат да летят много дълго, преди да се изтощи батерията – 30 минути е обичайният максимум.

Поради това американският телекомуникационен гигант AT&T разработва голям дрон, подобен на хеликоптер, известен като "Flying COW", съкратено от "Cell on Wings". Той е свързан със земята чрез кабел, който го захранва с енергия. Това позволява на дрона да остава във въздуха 24 часа в денонощието на максимална височина от 168 м.

AT&T съобщава, че е използвала Flying COW, за да осигури извънредно 4G покритие за Пуерто Рико след урагана „Мария“ през ноември. Всеки дрон може да покрива район от 36 кв. км.

Nokia иска да постигне още по-голямо развитие, като превърне полицейски и противопожарни коли в командни и контролни центрове, които да помагат на спасителните екипи да вземат важни решения много по-бързо, отколкото го правят днес. Идеята е противопожарните коли да имат собствена 4G мрежа с радиус от 50 км.

Същата е идеята при издирването и спасяването, като изкуствен интелект свързва дроновете в „ято“, така че един пилот е достатъчен да управлява цяла група дронове. Nokia тества технологията с Vodafone и противопожарната служба в Дюселдорф, Германия.

„Няма нужда да изпращате пожарникари в опасна среда, ще получите пълна информация за ситуацията незабавно“, казва Торстен Робрехт, вицепрезидент на отдела за мрежови системи в Nokia. “Наблюденията ни от полицията са, че дроновете са много по-бързи и с по-малко разходи от хеликоптерите“, допълва той.

Британският стартъп  Unmanned Life разработи софтуер за изпращане на многобройни автономни дронове по едно и също време за събиране на информация по време на криза, например при горяща сграда.

Един от дроновете кръжи във въздуха, като предоставя 4G покритие, а друг лети около сградата, осигурявайки видео на живо. Трети дрон, снабден със сензори за топлина, създава топлинна карта на сградата, а четвърти използва устройство за навигация, за да създаде карта на структурните щети.

Unmanned Life води преговори да предостави системата си на BT и Verizon, които в момента имат договори с местните власти за мрежи за комуникация в извънредни ситуации във Великобритания и САЩ.

Ятата от дронове, всеки от които изпълнява различни задачи, помагат за разрешаването на проблема с летателното време, тъй като дроновете само с една функция могат да са по-леки.

Те могат да са още по-леки, ако много от компютърните и сензорните им функции – например навигацията, се изпълняват от компютри на земята, „говорещи“ на дроновете безжично. Колкото по-лек е дронът, толкова повече може да пренася.

През февруари Ericsson тества тази концепция с BT и Verizon съвместно с Кралския колеж в Лондон, за да покаже, че дрон може да пренася автономно 5 кг. медицински материали от едно място на друго без човешка намеса.

Експериментът показа, че следващото поколение супер бързи 5G мрежи ще бъдат достатъчно мощни, за да пренасят потоци от данни между дрона и земята и да гарантират, че връзката с него никога няма да прекъсне.

Но дроновете за доставки и за бързо реагиране при извънредни ситуации могат да бъдат жизнени, само ако са управлявани автономно, без да се блъскат в сгради, дървета, пилони или помежду си.

Така че много технологични и телекомуникационни компании се надпреварват да създават системи за контрол на въздушния трафик за тях. “Nokia има система, разчитаща на 4G мрежата, която може да свързва всички дронове и знае къде са“, казва Робрехт. „Разполагаме и с 4G мрежа за пътническите самолети, покриваща цялото въздушно пространство в Европа, за да свързва всички летящи самолети. Опитваме се да намерим начин за свързване на двете мрежи“, допълва той.

След като проблемът бъде разрешен, дроновете няма да бъдат използвани само в извънредни ситуации. Те могат да помагат на цивилни по всякакъв начин, например за отразяване на спортни събития. „Възниква проблем, когато хората използват устройствата си на стадионите по време на Super Bowl”, казва Арт Преглър, директор на програмата за безпилотни летателни системи на AT&T.

„Ако има наистина добър футболен мач, те правят видеа или се стремят към мигновена реакция. Това създава голямо търсене в мрежата. Но можем да изпратим дронове във въздуха, за да увеличим съществуващия капацитет и това ще подобри преживяванията им по време на събитието“, допълва Преглър.

Технологичната компания Ericsson смята, че в бъдеще дори можем да плащаме за пускане на дрон, ако се нуждаем от интернет покритие по поръчка в район с лош сигнал. Това би било страхотно за музикални фестивали.

GSMA, която представлява мобилната индустрия, смята, че операторите имат основна роля за растежа на пазара на търговски дронове. „Търговското възприемане на дроновете ще се случи независимо от телекомуникационните компании.

Ако телекомите бъдат включени, това ще позволи на компаниите да извършват по-сложни задачи, но те трябва да вложат пари, за да спечелят пари“, казва анализаторът от кабинета Gartner Апо Марканен.

Спасителни дронове с тяхно лого биха се отразили добре на репутацията на телекомуникационните компании, но те може да не са много доходоносни, смята Кестер Ман, основен анализатор в CCS Insight.

„Има известна полза в подпомагането на общностите и продаването на решения на публичния сектор е едно от тях. Но дали правителствата ще инвестират в тези технологии в момент, когато хазната е подложена на напрежение?“, пита се Ман.