Големите либийски амбиции на Турция

Шумът около намесата на Турция в Либия и всички съобщения по темата предполагат, че амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган в северноафриканската страна вече не се ограничават до защитата на правителството в Триполи и преговорите с Халифа Хафтар, командирът на бунтовниците.

Турската военна подкрепа позволи на силите на правителството на Националното споразумение да нанесат поражение на така наречената Либийска национална армия на Хафтар. Турция обаче отхвърли предложението за прекратяване на огъня на Египет - основният поддръжник на Либийската национална армия, пише Bloomberg.

Отстъплението на Хафтар към източните редути даде права на Ердоган за външнополитическо самохвалство, но и разширява влиянието му в Либия. Макар да изразява дългосрочния си ангажимент, Анкара търси политическо и военно прикритие от Вашингтон и Брюксел, призовавайки за по-активна роля на САЩ и НАТО.

В Либия не се говори за изтегляне на турските войски, дори напротив, отпечатъкът на Турция вероятно ще нараства с плановете за обучение на силите на правителството на Националното споразумение. Турция организира и големи военноморски учения край либийското крайбрежие, като дори се опитва да натрие носа на Франция.

Миналата седмица висши турски служители - включително министърът на външните работи Мевлут Чавушоглу и министърът на финансите Берат Албайрак, се срещнаха с премиера Файес ал Сарадж, който ръководи правителството на Националното единство, за да обсъдят сътрудничество в областта на сигурността, инвестициите, инфраструктурата и петрола. Освен всичко друго се очаква турските съветници да помогнат за възстановяването на либийската банкова система, енергетиката, както и турски кораби да превозват либийския петрол на глобалните пазари.

Играта на Ердоган в Либия винаги е имала значително икономическо измерение. Турските бизнес връзки със северноафриканската нация предшестват настоящата гражданска война. В последното десетилетие на диктатурата на Муамар Кадафи турските строителни компании бяха сред най-важните чуждестранни бизнеси, работещи в страната. Повече от 25 000 турци бяха евакуирани по време на въстанието през 2011 г. срещу Кадафи, а компаниите оставиха зад себе си строителни площадки, обсипани с тежка техника.

Един мотивиращ фактор за подкрепата на Ердоган за правителството на Националното единство в Триполи беше възобновяването на строителни проекти на стойност около 18 милиарда долара.

Либия е ключова и за претенциите на Турция в Източното Средиземноморие, където се надява да стане важен енергиен играч. Ердоган казва, че морското му споразумение с правителството на Либия, оспорено от други прибрежни държави, дава на Турция зелена светлина за проучвания във водите между двете страни.

Намесата на Ердоган в Либия има и политически и стратегически измерения. Коалиционното правителство в северноафриканската страна включва ислямисти, идеологически близки до партията на Ердоган. Успехът на правителството ще представлява турска победа над привържениците на Хафтар, включително Обединените арабски емирства, които Анкара разглежда като първопричината за хаоса и нестабилността в Близкия изток.

Турските маневри - военни, политически и икономически - представляват предизвикателство за емирците и египтяните, които трябва да решат как да отговорят. Президентът на Египет Абдел Фатах ел Сиси посочи, че ще се намеси, ако правителството на Националното единство завземе стратегическия град Сирт.

Ердоган трябва да се съобрази и с другия важен гръб на Хафтар - Русия. Миналата седмица руска делегация на високо ниво, включително министърът на външните работи Сергей Лавров и министърът на отбраната Сергей Шойгу, отмениха посещението си в Истанбул в последния момент. Това е ясен сигнал за недоволство в Москва.

Ердоган може да разчита на подкрепата на САЩ - той говори за неуточнени „споразумения“ с президента Доналд Тръмп. Турският лидер обаче иска прекалено много от Вашингтон. Повече от вероятно Тръмп ще остави Турция да се грижи за Либия.

Може ли Ердоган да си позволи по-задълбочен ангажимент в Либия? Ако си мислим, че той има повече от достатъчно проблеми у дома, грешим. Предвид коронавирусната криза и свиването на икономиката условията едва ли са идеални за предприемане на проект за изграждане на нация в объркана страна като Либия. Ердоган обаче обича да ходи по трънливия път.