От друга страна необходимо условие за ръст на цените в количественото уравнение на размяната е скоростта на обращение на парите да е константа. Същата обаче в краткосрочен план не показва подобно поведение и варира в широки граници (Графика 6), като след кризата в края на 2008 бележи чувствителен спад.
Това показва, че независимо колко пари са напечатани, ако рискът в икономиката е сравнително голям, перспективите са неясни и липсват достатъчно печеливши проекти, икономическите агенти просто не се нуждаят от тези пари, активността е слаба и съответно скоростта на обращение на паричната маса е ограничена (намалява).
Един долар парично предлагане генерира много по-малък номинален БВП, отколкото преди. Това означава, че ръстовете, както на реалния БВП (Q), така и на цените (P), са умерени. С други думи дясната страна на количественото уравнение на размяната (Q*P) определя лявата (M*V), а не обратното, както твърдят монетаристите.
А ролята на ФЕД е да определи такъв лихвен процент по федералните фондове, който да е приспособим към текущите икономически нужди и да предложи това количество резерви и пари, което отговаря на търсенето от страна на икономиката при точно този лихвен процент[2].
Графика 6 – Скорост на обращение на парите. Изчислена е като частно на Номиналния БВП (Q*P) и Паричното предлагане (M2). Данните са на тримесечна база

Източник: Графика на автора по данни на Federal Reserve Bank of St. Louis
Според изследване на Блумбърг[3] продавачи на изкупените от ФЕД книжа по първата програма за количествено улеснение QE1 са предимно американските домакинства (почти 80% от тях), а останалата част от продадените книжа са били собственост на чуждестранни инвеститори.
В абсолютна сума получените от домакинствата средства по оценките на Блумбърг възлизат на 750 млрд. долара, докато тези от чуждестранни инвеститори са в размер на 450 млрд. долара – сума, много близка до разликата в изменението на актива на баланса на ФЕД от 1,984 трлн. долара и изменението на резервите на банковата система във ФЕД с 1,56 трлн. долара (Табл.1)
Всички изложени по-горе изчисления предполагат следните процеси:


България в огнената карта на Европа: 2026 г. показва колко далеч вече стига рискът от пожарите
ЕС губи близо една четвърт от пречистената вода заради течове
НАП и КЗП отчетоха близо 38 хиляди проверки за спазването на закона за еврото
Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година
ИПИ: Малко специалисти по здравни грижи работят в някои общини във Варненско
Големите корпорации купиха политическо влияние. Сега идва сметката
Уорш има по-сериозни проблеми от трудното начало във Фед
Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?
SpaceX премина първата забрана за продажба на акции с рали от $500 млрд.
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Неочакван обрат при разследването на атентата срещу италиански журналист
Алесандра Амброзио получи приказно предложение за брак
ЦСКА се промъкна до плейоф на ЛЕ след загуба с 1:3 от Макаби Тел Авив
София сред най-евтините европейски градове за уикенд туризъм


преди 14 години Според твоите сметки те са 1трлн., а не 4трлн. както в действителност са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не разбирам в каква връзка споменаваш дълговете на ипотечните гиганти. Може би малко повече конкретика няма да е излишна. Мерси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Бая си посмятал, ама само си си изгубил времето май! Формулките може и да са верни, ама цифрите със сигурност не са! Само дълговете на ипотечните гиганти през 2010 се увеличават с 4трлн долара по официална информация, фигурираща в балансите им. Май ще трябва да прегледаш пак сметките си! отговор Сигнализирай за неуместен коментар