Сребърният фонд срещу външния дълг

Подходящ пример е портфейла на консервативна до балансирана колективна инвестиционна схема от типа на „Паричен пазар – фондове“. Инвестициите са в български и чуждестранни нискорискови финансови инструменти на паричните пазари, а именно: банкови депозити; български и чуждестранни държавни дългови ценни книжа; общински дългови ценни книжа; ипотечни и корпоративни облигации /застраховани/, издадени от български и чуждестранни кредитни институции и лизингови дружества и на последно място в акции.

1.              Държавно гарантирани ценни книжа (ДЦК и/или облигации) – от 30 до 50%.

Тези книжа трябва да бъдат с отличен инвестиционен рейтинг и минимална добавка срещу фалит на държавата емитент.

Ако приемем, че се вземе решение да се инвестират  50% от фонда в такива книжа /горната граница/, то сумата ще възлезе на близо 1050 млн. лева.

Тези инвестиции трябва да бъдат ограничени и от гледна точка на хоризонта за инвестиране в книжа с един издател. За мен той трябва да бъде до 10% за една емисия и до 15% общо за различни класове книжа от един емитент.

При тази хипотеза Сребърният фонд би могъл да инвестира 10%, приблизително 105 млн. лева /при налични 2,1 млрд. лв. във Фонда в началото на 2013 г./ в български държавен дълг, примерно в еврооблигации. Това прави близо 5,85% от дължимата сума по падежа.

В този случай ще могат да бъдат вложени още 5% или 52,5 млн. лв. в ДЦК. Което представлява още 2,9% от общата сума за погасяване. По този начин фондът ще запише 157,5 млн. лв. от предвидения за емитиране дълг, което представлява общо 8,77% от него.

Инвестиране на 70% от авоарите в български дълг ще бъде рисково и до някъде ще обезмисли идеята за съществуването на фонда. Неговата идея е да гарантира стабилността на осигурителната ни система при нужда и да я подпомага от определен момент нататък /когато се предполага, че ще е акумулирал сериозен ресурс/. А нуждата за използването му преди определения срок, ще значи икономическа нестабилност в страната.

При хипотезата икономическа нестабилност, то логично и държавата няма да е в състояние да изплаща лихвата и главниците по своя дълг. Респективно инвестициите няма да има как да бъдат осребрени и системата ще остане без своя буфер.

2.              Общински дългови ценни книжа, ипотечни и корпоративни облигации – до 30%.

Тези книжа трябва да разполагат също със съответния рейтинг и да бъдат застраховани. При тях ограничението трябва да бъде до 5% от лимитираната сума за емитент.

3.        Акции – до 20%. Освен гореописаните критерии за ценни книжа, акциите трябва да са т.н. сини чипове, да бъдат включени в съответните борсови индекси /следователно ликвидни, с документирана финансова история и достатъчен free float/ да са с добро корпоративно управление и да изплащат редовно дивидент.

За да има максимален ефект от подобна инвестиция, минимум 20% и максимум 50% от сумата трябва да бъде инвестирана на БФБ! Българският капиталов пазар е оптимална възможност за инвестиции. Качествените акции се търгуват под или около номинал и в повечето случай много под счетоводната си стойност. При тези нива дивидентната доходност, възвращаемостта на капитала, рентабилността и всички останали икономически индикатори са на изключително атрактивни нива.

Не на последно място, защото и държавата е длъжник на инвестиционната общност. От края на 2008 г. до момента борсата се е декапитализирала няколко пъти и от капитализация от над 24 млрд. лева стигна до смешните под 10 млрд. лв. Липсва ликвидност, среднодневните обороти са на жалките нива от по половин милион лева, индексите са замръзнали и т.н. Изоставаме не само от тенденциите в Европа, но дори и от капиталовите пазари на Балканите.

А както знаем, всеки капиталов пазар е огледалото на всяко управление и икономика пред чуждите инвеститори. Защото няма как да обясним, че на фона на добрите макроикономически показатели, фондовата ни борса изнемогва и е на нивата от началото на глобалната финансова криза, противно на тенденциите на останалите пазари.

На този фон една инжекция от 105 млн. лева /при хипотеза за инвестиране в акции на 10% от фонда - 210 млн. лв., от които 50% на БФБ/ не само ще влее нови сили на БФБ, ще влее ликвидност, цените и индексите ще се покачат, но ще сложи и началото на нейното възстановяване. По този начин ще се даде ясен положителен сигнал към всички инвеститори, ще се реализират и замразените заради кризата IPO на сериозни български компании. Българският бизнес отново ще получи достъп до финансов ресурс, чрез фондовата борса /при ограниченото но скъпо финансиране от банките/. Не на последно място ще бъде и част от антикризисните мерки на правителството за подкрепа на реалната икономика и бизнес.

За акциите ограничението би трябвало да е до 2% за една емисия и до 3% общо за различни класове ценни книжа от един издател. Друга сегментация, която можем да направим, е на кои фондови борси могат да бъдат инвестирани. За мен това са пазарите в Европа и САЩ.