Сребърният фонд срещу външния дълг

4.              Банкови депозити – от 10 до 30%.

Тази практика не е нова. Дори в момента се знае, че през времето от 300 до 600 мил. лв. са били на срочни депозити в български банки. И тук е важно авоарите да бъдат разпределени между различни банки, отговаряйки на определени критерии и избрани на конкурсен принцип!

Ако се спазва стриктно подобна консервативна инвестиционна стратегия, годишната доходност на Сребърния фонд може от 0,2% да бъде вдигната до около 5%. Но по-важното е, че по подобен начин могат да бъдат подпомогнати българския бизнес и капиталовия пазар.

Но да се върнем на начините по които правителството може да финансира падежа на облигациите.

Ясно е, че само с емитирането на нов външен дълг няма да е изгодно. В момент като този, когато пазарите са изключително волатилни и предпазливи за държава като нашата с такъв кредитен рейтинг и между 260 и 290 пункта рискова добавка срещу фалит /в началото на м.март 2012 г., което е значително намаляване, при положение че беше стигнала 350 пункта/ практически ще е невъзможно да пласираме емисията на нива под 5,5%. Дори съществува хипотетичния риск да ни се наложи да плащаме по-висока лихва от тази по съществуващите облигации.

От друга страна мисля, че и вътрешният пазар може да поеме  част от новия дълг. Банковата система е свръх капитализирана с над 32 млрд. лв. спестени от домакинствата, а кредитирането е ограничено. На този фон доходността, която постига на търговете МФ изглежда добра – малко над 5% при десет годишните и над 4% при седем годишните ДЦК.

За съжаление и тук съществува риск, тъй като интересът към аукционите на МФ намалява. Най-вероятната причина за това е, че през последните три години бяха пласирани на вътрешен пазар ДЦК за няколко милиарда лева. Купувачи по които бяха основно банки опериращи в страната, които вече имат значително количество книжа. Не на последно място и фактът, че МФ вече не предлага обратно изкупуване на книжа по всяко време /практика от последните години на няколко финансови министъра, което правеше емисиите по атрактивни и ниско рискови/.
Мисля, че и едно предпазно споразумение с МВФ ще изиграе по-скоро положителна роля. То ще влезне в сила само при определен случай. Но от друга страна правителството ще разполага с определен свеж ресурс, който ще им позволи по-голяма свобода на действие при емитирането на нов дълг и определянето на неговата доходност. 

В тази обстановка мисля, че няма да бъде неразрешим проблем пред държавата посрещането на плащанията в началото на 2013 г. Оптималният вариант би бил емитиране на вътрешен и външен дълг /по този начин ще се хеджира риска и ще се постигне по-добра цена по него/, да се използват разумно в гореописаните граници възможностите на Сребърния фонд, но не трябва да се изключва и опцията с МВФ!

Но каквото и да се реши, по който и път да се тръгне, трябва да се действа сега и на момента. Защото колкото повече наближава падежа на книжата, толкова по-скъпо ще можем да привлечем ресурс!

Стефан Асенов е експерт с над 15-годишен опит на капиталовите пазари. Повече за него може да научите в личния му блог