Инвеститорите са изправени пред волатилност

Години наред финансовите пазари се възползваха изключително много от щедростта на монетарната политика в световна икономика, за която централните банки, и по-специално Федералният резерв на САЩ, смятаха, че й липсва достатъчно съвкупно търсене, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

В ущърб на пазарите, това се променя бързо, тъй като централните банки със закъснение осъзнават, че днешният проблем не е в слабото търсене, а по-скоро в недостатъчното предлагане. Гледайки напред, се очертава още по-заплетена възможност: тази за забавяне на търсенето в разгара на постоянни смущения при предлагането.

Централните банки се почувстваха принудени да поддържат изключително хлабава парична политика в свят на приглушен икономически растеж и дефлационни рискове. Фед отиде по-далеч и през август 2020 г. премина към нова монетарна рамка, която отложи обичайния отговор на инфлацията, наближаваща и надхвърляща целта на Фед от 2 процента.

За пазарите това се превърна в изобилна ликвидност. Скокът в цените на активите, дължащ се на свръхниските лихвени проценти, беше подсилен от редовното инжектиране на средства от Фед чрез масивни, предвидими и нечувствителни към цените покупки на активи.

Всичко това е към своя край поради заплахата за икономическото благосъстояние, породена от високата и устойчива инфлация. Причината е драматичната промяна в макроикономическата парадигма до такава, при която увреденото предлагане, дължащо се предимно на прекъсвания на веригата за доставки и затегнатост на пазара на труда, е доста по-малко от свръхстимулираното търсене.

В такъв свят Фед няма друг избор, освен да свали крака си от газта на стимулите. И тъй като е много закъснял, ще трябва агресивно да натисне спирачката, включително чрез превантивно вдигане на лихвите, докато едновременно с това започне да намалява раздутия си баланс, който достигна изумителните 9 трилиона долара. Рискът от рецесия, свързан с това, е обезпокоителен.

Не е изненадващо, че пазарите не се радват на промяната в подхода на Фед, което е илюстрирано от разпродажбите на акции и други рискови активи, включително 13,3% спад само през април за по-чувствителните към лихвените проценти акции на растежа от технологично ориентирания американски индекс Nasdaq.

Тази промяна на режима беше още по-болезнена за инвеститорите от изчезването на традиционните „убежища“, след като цените на държавните облигации спадат и реалната възвръщаемост на кеша изпада дълбоко на отрицателна територия поради инфлацията от 8,5% в САЩ.

Досега нарастващата инфлация за щастие не беше придружена от значително влошаване на кредитния риск или големи проблеми във функционирането на пазара. Това обаче може да се промени, ако търсенето се колебае. Перспективата за „стагфлация“ (по-нисък растеж и висока инфлация) вече преминава от рисков към базов сценарий по няколко причини.

САЩ изпитват ускоряваща се ерозия както на монетарните, така и на фискалните двигатели на растежа и оценките на финансовите активи. Властите ще се нуждаят от рядка комбинация от умения, късмет и време, за да приземят меко както икономиката, така и пазарите, поддържани от някога немислими нива на регулаторни стимули.

Междувременно доверието и покупателната способност на домакинствата се подкопават от инфлацията в момент, когато високото ниво на спестявания, което беше подкрепено от програмите за стимулиране, намалява.

Външните насрещни ветрове също са притеснение. Упоритото придържане на Китай към политиката на „нулев Covid“ в разгара на силно заразния вариант омикрон подкопава неговата глобална роли както в предлагането, така и в търсенето. Европа също се забавя и може да изпадне в рецесия, ако има сериозно прекъсване на доставките на газ поради войната в Украйна. Междувременно няколко развиващи се страни вносителки на суровини са изправени пред разрушителната комбинация от високи цени на храните и енергията, несигурност в доставките, затягане на финансовите условия и поскъпване на долара.

Колкото по-силни стават тези насрещни ветрове, толкова по-голям е рискът от общо намаляване на задлъжнялостта, което засяга функционирането на пазарите. Корпоративните печалби и силата на трудовия пазар ще бъдат от ключово значение за инвеститорите, които ще се надяват те да компенсират горните тенденции.

Добрата новина е, че след години на масивни изкривявания финансовите пазари се коригират до нива, в които има по-устойчива стойност. Съществува и перспектива за възстановяване на по-традиционните корелации на пазарите. Това ще засили смекчаващите риска характеристики на диверсифицираните инвестиционни портфейли.

Лошата новина е, че преходът от предишната парадигма по отношение на политиките на централните банки не е завършен. С потенциалното съвпадение на усложненията при търсенето и предлагането пазарите вероятно ще останат волатилни за инвеститорите и по-неспокойни за реалната икономика.