Новият изкуствен остров на Копенхаген навлиза в бурни води

Датският парламент започва този март разисквания по огромен инженерен проект – строителството на нов изкуствен остров, наречен Линетехолм. Ако бъде одобрен, земната маса с площ от 2,8 кв. км ще се появи в пристанищните води северно от центъра на Копенхаген. До 2050 г. той може да бъде застроен с достатъчно жилища за приютяването на 35 хил. души, пише Bloomberg.

Предвижда се Линетехолм не само да смекчи хроничната жилищна криза в датската столица, но и да се превърне в трамплин за амбициозно преосмисляне на инфраструктурата в града. Приходите от жилищно строителство ще финансират нов тунел под пристанището, през който ще минава нова линия на метрото, както и отсечка от околовръстно шосе, която ще осигурява по-бързо пътуване от летището до богатите предградия, оформящи т. нар. „уиски пояс“ на Копенхаген.

Проектът, зад който стои публично-частната корпорация By og Havn (Град и пристанище), съсобственост на град Копенхаген и министерството на транспорта, ще промени бреговата линия на датската столица по тесния пролив Йоресунд и транзитната й мрежа.

Но с наближаването на момента за вземане на решението критици предупреждават, че Линетехолм може да нанесе тежки щети на околната среда. Сред критиците са не само датски екологични групи, но и ключов международен опонент – властите на отсрещната страна на пролива в Швеция.

На 22 февруари официални представители на шведската област Скания, свързана с Копенхаген от Йоресундския мост, заявиха, че се противопоставят на проекта, защото има опасност той да промени океанските течения. „Йоресунд е тесен пролив с много крехък екологичен баланс във водите си и трябва да го запазим здрав“, казва пред Bloomberg Кристиан Венберг, ръководител на водните услуги в област Скания. „Има опасност от замърсяване и намаляване на притока на вода в проливите. Балтийско море вече не е в най-добрата си форма и не искаме ни най-малка модификация“, допълва той.

Дори без тези възражения изграждането на Линетехолм може да изглежда огромно начинание срещу скромни придобивки. Но той е просто поредната проява на стратегията за градско развитие, следвана от Копенхаген от десетки години, която се радва на голямо одобрение.

За разлика от много големи европейски пристанищни градове, понесли удар по-рано от възприемането след войната на контейнеровозите, които изместиха голяма част от корабоплавателната дейност към големи дълбоководни терминали, Копенхаген не се отказа от използването на централните си докове до 90-те години на миналия век.

Оттогава градът преустройва беговата си линия с индустриални зони като централния Хартиен остров, превърнат от складове с печатарски машини в студиа за творчески индустрии, а впоследствие и в луксозни жилища.
На гъстонаселения остров Шеланд, където се намира Копенхаген, има осезаем недостиг на площи за ново строителство. В града, където ръстът на населението изпреварва жилищното строителство, намирането на терен за нови жилища е добре дошло дори ако е необходимо да бъде произведена самата земя.

Копенхаген е в центъра на този процес. От края на 80-те години на миналия век държавни корпорации, които се обединяват и прекръстват на By og Havn през 2007 г., осъществяват големи проекти в града. В по-малък мащаб строителството на изкуствени острови вече е успешно приложено в южното пристанище на града (което се отваря не към Йоресунд, а на юг към залива Кьоге). Тези проекти са ключов компонент в т. нар. Копенхагенски модел, чрез който By og Havn връща приходи от преустройството на пристанището на града към общинската хазна.

Когато градът е изправен пред фалит в началото на 90-те години на миналия век, използването на този модел е помогнало за ребалансирането на финансите му. Оттогава той е широко използван като инструмент за спасяване на изпитващи затруднение постиндустриални градове в САЩ и в други страни. Но Копенхагенският модел също става обект на критики. Противниците на този подход като датския архитект и урбанист Ян Геел твърдят, че използването на държавна земя за изграждането на разточителни проекти в търсене на краткосрочна печалба не помага особено за осигуряването на достъпни жилища за смекчаване на жилищната криза в Копенхаген.