Ще излязат ли сметките на властта в образованието?

Нужна е реформа в системата за финансиране във висшето образование. В нея трябва да се включат най-ангажираните страни в обмислянето на промени, да се осигури предвидимост, тъй като в момента предложенията идват по средата на учебната и бюджетната година. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Калин Костов, председател на Сдружението за качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики и плагиатството.

В коментар откъде ще дойдат парите, ако едновременно бъдат освободени студентите от държавни такси и се наложи държавата да интервенира между 150 и 180 млн. лева, експертът напомни, че Съветът на ректорите от две години апелира за промяна в системата за финансиране на висшето образование.

Костов съобщи, че в Народното събрание са депозирани два законопроекта за цялостна промяна при формирането на разходи и приходи на висшите учебни заведения, но при тях липсва свързаност.

Той напомни, че вече има приета Стратегия за развитие на висшето образование 2021-2023 г. „Това теоретично би трябвало да е рамката, в която да се провежда всяка законодателна инициатива. В тази стратегия няма нито ред за финансирането на висшите училища, нито по отношение на приходната част, нито по отношение на разходната част. Това означава, че всичките законодателни инициативи са в противоречие, с приетите в стратегията мерки и цели и се явяват изненада за хората, към които са адресирани“, не пести критиката си Костов.

Що се отнася до предложението държавата да предвиди допълнително средства за освобождаване на студентите от държавни такси, според него проблемът е в липсата на яснота за „кога, как и за какъв период“ висшите учебни заведения ще получат тези пари.

„За мен голямото опасение в тази ситуация е, че ние заменяме едни правила за финансиране, които са фиксирани в закона, с дотация – компенсаторен механизъм, който е временен, и зависи от политическата воля на съответния министър на образованието и политическото мнозинство, което ще формулира бюджета на държавата година за година“, обясни Калин Костов.

Той е на мнение, че при тези процеси няма предвидимост, още повече, че липсва яснота дали държавата е предвидила откъде ще намери средствата, нужни за финансирането на университетите. За пример той даде минималната асистентската заплата в учебните заведения, която те не могат „да се осигурят по естествен път“, а се налага да ежегодно държавата да налива финансови инжекции.

Костов се надява заради промяната финансовото министерство да направи пълен финансов разчет на това какви са приходите, какви са разходите и да предложи в дългосрочен план предвидимост, какъв ще е ефектът след 1-3 години.

Как трябва да се промени моделът да финансиране на висшите учебни заведения? Ще има ли единна национална политика за промотиране и износ на българско висше образование в чужбина? Ще отговори ли висшето образование на нуждите на пазара на труда?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.