Електроснабдителните дружества се готвят за края на регулирания пазар

2016 година за българската енергетика минава под знака на либерализацията. Формално процесът започна още през 2007 година, когато големите стопански потребители бяха изведени от регулирания пазар и започнаха да купуват ток след договаряне с производителите.

От 1 април 2016 година обаче и битовите домакинства вече могат да се ориентират към свободния пазар. За тях няма спънки след изработването на т.нар. „стандартизирани товарови профили“ (СТП) и така дори потребители без електромер с почасов отчет могат да се възползват от свободния пазар.

На този етап ЕРП-тата са категорични, че СТП си вършат работата и няма необходимост от спешна промяна в профилите на домакинствата. Все пак те се използват едва от четири месеца и не може да бъде изключена ревизия след около година, с която да се добавят нови профили или да се прецизират сегашните.

В допълнение от началото на годината заработи и енергийната борса, която трябва да е важен индикатор как се развиват пазарите и как се движат цените на електроенергията.

Как точно ще се случи пълното отваряне на енергийния пазар у нас обаче все още не е ясно, защото се чака публичното представяне на пътната карта и модела, разработени с помощта на Световната банка. Едно е сигурно – процесът на пълната либерализация приключва с окончателното изчезване на регулирания пазар. И тогава всички битови потребители ще трябва да имат своя доставчик на електрическа енергия.

Опитът в различните държави от Европа сочи, че отварянето на енергийния пазар върви с различна скорост. Макар и още да не е публичен, според запознати с доклада на Световната банка, очакванията са у нас процесът да приключи в рамките на около пет години. Дотогава ще има хибриден модел – с домакинства на свободния пазар и на регулирания пазар.

Какво обаче може да мотивира излизането на битовия абонат на свободния пазар още преди това да стане задължително? От електроснабдителните дружества са категорични – по-добри условия и изгодната цена. На този етап търговците на ток не обръщат сериозно внимание на домакинствата заради тяхното ниско и понякога непредвидимо потребление, а и заради по-високите административни разходи по обслужването им.

Електроснабдителните дружества обаче добре познават своите клиенти и именно на базата на своя опит те могат да предложат добри условия за бита. Затова не е изненада, че дружествата предприемат стъпки да се превърнат от крайни снабдители в търговци на електроенергия на бъдещия свободен пазар.

EVN България например кандидатства и очаква лиценз за търговия с енергия от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Енерго – Про пък разработи платформа за сключване на договори за доставка онлайн, в които се предлагат разработени продукти за клиенти, които отразяват спецификата в потреблението им.

ЧЕЗ България, която вече има лиценз за търговия с електроенергия, също е в процес на разработване на пакети за предлаганите услуги, които да удовлетворяват бъдещите клиенти на ЧЕЗ Електро като търговец. Най-вероятно те ще бъдат готови през есента, коментира ръководителят на „Регулаторни дейности“ в дружеството Зорница Генова. Те ще привлекат клиентите с „конкурентно предимство“, което всеки търговец търси за своите клиенти, категорична е тя.

Дружеството ще се опита да привлече клиенти не само от Западна България, където оперира като краен доставчик.
Лятото е лежерен сезон, призна и Илина Стефанова, ръководител на отдел „Енергийна политика и околна среда“ в EVN България пред Investor.bg. Но и от април досега не се наблюдават настроения сред битовите потребители за излизане на свободния пазар. През есента обаче нагласите може и да се променят.

Едно от обясненията за бавното движение на домакинствата към свободния пазар е, че на регулирания пазар те все още получават по-ниска цена за електроенергията.

Сред основните причини е кръстосаното субсидиране, което е налице на регулирания пазар – по-ниската цена за бита се покрива от по-висока цена за малките стопански потребители, които все още са в този пазарен сегмент. В допълнение и цената на нощната тарифа не се определя пазарно – тя е по-ниска, отколкото тази, на която електроснабдителните дружества я изкупуват от Националната енергийна компания (НЕК).

С последното си ценово решение обаче КЕВР започна да премахва кроссубсидирането и така и домакинствата скоро ще получат своя стимул да излязат на свободния пазар.

Процесът на либерализация върви нормално и няма сътресения, коментират от ЧЕЗ България. Пълна яснота на процесите може да има едва след разработването на модела на свободния пазар, а дотогава електроснабдителните дружества вече се подготвят да отговорят на нуждите на своите сегашни и бъдещи клиенти. Защото конкуренцията е най-хубавото нещо, което може да се случи на пазара, но и клиентите трябва да бъдат защитени от злоупотреби.