Газовите потоци, които заобиколиха България

Този коридор ще донесе и истинската диверсификация на газовите доставки за общността и откъсване на Балканите от Русия. Реализацията на проекта започна още през миналата година и работата върви по план със строежа на Трансанадолския газопровод (TANAP) и TAP. 

За шест месеца на територията на Гърция са изградени над 110 километра от общо 550-те километра на ТАР на гръцка територия. Започна и подготовката за строителството на газопровода в Албания.

Южната ни съседка работи много активно да бъде и точката в Европа, от където ще влезе газът от новите перспективни находища в Средиземно море в териториалните води на Кипър, Израел и Египет.

Плановете засега са този газ да бъде транспортиран до Европа през газопровода EastMed. На този етап се говори за инвестиция от 5,7 млрд. долара и капацитет от около 16 млрд. куб. метра газ годишно. По ТАР в Европа ще идват още 10 млрд. куб. метра годишно.

Гърция с амбицията за главна роля в енергийната пиеса на Европа

В допълнение Гърция може да получи и още един газов коз, ако ЕС и Русия успеят да се споразумеят за втората тръба на "Турски поток". Москва вече започна да лобира активно за този проект. Налице са и идеите за нови терминали за втечнен газ, които са в съзвучие с плановете на Европа за разнообразяване на източниците на синьо гориво, увеличаване на конкуренцията на доставките и съответно - по-добри условия за клиентите.

Така южната ни съседка ще има възможността да разпределя над 40 млрд. куб. метра газ годишно, тоест значително над консумацията в региона, което ще я превърне във фактор на газовата карта и за целия ЕС.

От всички тези потоци до България ще достига само малка част - основно през новия газов интерконектор (ICGB), който ще свърже газопреносните мрежи на България при Комотини и Стара Загора. Максималният капацитет на тази връзка обаче е до 5 млрд. куб. метра годишно.

С отварянето на газовата връзка с Румъния интересът към капацитета на IGB се увеличи, което дава надежда, че другият проект - за връзка със Сърбия, ще помогне на страната ни в плановете за запазване на позициите й на енергиен център на Балканите. От отговор на Теменужка Петкова на депутатски въпрос обаче става ясно, че първата фаза по проекта за връзката със Сърбия е приключила в края на декември 2015 г. Оттогава няма информация за работа по изграждането на газопровода.