Над 40% от общините в България – изоставащи

В групата „изоставащи” по социални показатели попадат 42% от всички 264 общини в България, показва изследване на Икономическия институт на БАН на тема „Териториалните различия в България – тенденции, фактори и политики”.

През последните години броят на тези общини се е увеличил от 96 на 110. Областите София-град и Габрово са единствените, в които няма изоставащи в социално отношение общини. Средно във всяка 15-та община хората живеят по-добре от останалото население в страната.

Изследването, при което авторите сравняват степента на развитие на българските общини, области и райони за планиране след 1994 г. до 2008 г, сочи че само през периода 2004-2006 г. развитите в социално-икономическо отношение общини са намалели от 34 на 29, а изостаналите са се увеличили от 79 на 81. Почти никакво нарастване не се забелязва и при средно развитите общини – от 151 на 154, поради което териториалните различия в страната се задълбочават, твърдят научните сътрудници на института.

В челната класация по развитие по социално-икономически показатели попадат общини, които са големи административни центрове с комплексно развити икономики - Варна, Добрич, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София–град. В същата група са и някои общини с моноотраслови икономики като Козлодуй, Челопеч, Девня и Марково, но пък на територията им се намират стопански структури от национално значение.

На опашката - с най-голям брой изоставащи общини, са областите Видин, Враца, Монтана, Шумен, Разград и Кърджали. Разликите между тях и развитите центрове се коренят в неблагоприятния им социално-демографски профил, относително недоброто състояние на местните икономики, финанси, инвестиционен капацитет, както и във възможностите за развитие на модерно селско стопанство, индустрия и услуги, подчертават авторите на научния проект.

Сравнението по области показва, че на първо място по степен на социално-икономическо развитие е София-град, следван от Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Учените от института казват, че около тези центрове като цяло се формират територии с равнище на развитие над средното за страната.

По комплексната скала на показатели като облагаем доход на едно лице, размер на средната работна заплата, изплатени социални помощи на човек, брой лекари и стоматолози на 1000 жители, редовно водоснабдяване, областите София-град, Варна, Стара Загора и Пловдив запазват относително стабилни позиции след 2003 г., става ясно от изследователския проект. Промени в положителна посока има в Бургас, Пазарджик, Перник и Сливен, докато Плевен, Кюстендил, Велико Търново, Силистра, Разград и особено Търговище и Монтана, остават трайно на дъното по социално развитие.

Най-големите териториални различия у нас са по показателя собствени приходи на един жител. Разликата между най-високата и най-ниска стойност на собствените приходи на едно лице е 84 пъти, изчисляват икономистите на БАН. Като пример за това се посочва Несебър, където те са 1 678 лева на жител, а в общините Трекляно и Венец - 20 лева. Заради субсидиите от държавния бюджет, които служат като буфер, най-малки на общинско ниво остават разликите по разходи на 1 жител.

Изследването сочи ясно изразена диференциация и по отношение на инвестиционните възможности на общините. По този показател на челно място са Смолян, Кърджали и Бургас, а на последно - Пазарджик, Сливен, Перник и Плевен.

Според авторите държавата няма ясна стратегия за преодоляването на нарастващите социално-икономически диспропорции между общините. В отделни секторни политики и Оперативни програми се акцентира върху някои аспекти на териториалните различия - като безработица и заетост, но липсва синхрон на мерките и комплексен подход в подкрепа на изоставащите райони, се казва в част от изводите, направени от учените.