Ето защо американците не обичат икономиката си

Експертите умуват над едно привидно несъответствие в САЩ: според повечето параметри икономиката се справя добре, но това не носи особено удовлетворение или самочувствие на хората. Възможно ли е, чудят се те, това да има нещо общо със социалните мрежи или със склонността на човека да споделя първо лошите новини?

Всъщност тук няма мистерия – ако гледате на хората като на работници, а не на потребители, пише икономистът Катрин Ан Едуардс в материал за Bloomberg. И макар безработицата да остава изключително ниска, те имат достатъчно причини за недоволство.

Само през 2023 г. около половин милион работници излязоха на стачки – осемкратно увеличение от само две години по-рано. Мнозина други заплашват със същото. И макар всички те да искат по-високи възнаграждения, оплакванията им се простират далеч отвъд заплатите. Качеството на работата и сигурността на работното място (вероятността даден служител да запази работата си, бел. ред.) присъстват както сред формулираните искания на стачниците, така и при недоволството на работниците, които нямат организирано представителство.

Хотелските работници в Лас Вегас искат повече права в случай на съкращения. Железопътните работници искат повече дни болнични. Шофьорите на UPS искат да вкарат климатици в бусовете и да изкарат от тях камерите. Автомобилните служители искаха да сложат край на използването на нископлатен временен персонал. Академиците и висшистите искаха социални помощи за деца и платено майчинство и бащинство. Актьорите искаха да защитят труда си от изкуствения интелект. Медицинските сестри искат повече контрол върху смените и персонала, които според тях поставят пациентите в риск.

Към миналата година одобрението на синдикатите е на равнище от 71%, най-високото ниво от 1965 г. насам, повечето американци твърдят, че искат синдикатите да имат повече влияние върху икономиката. Според изследователи от университета „Корнел“ тази растяща подкрепа се дължи на „пропастта в правото на глас“ – разликата между правото на глас, което работниците искат да имат по отношение на различни аспекти на работата им, и това, което имат в действителност. Изследователите са установили, че най-големите разминавания са в области като допълнителни стимули, възнаграждения, възможности за повишение, сигурност на работното място и как технологиите се отразяват на работата.

Всеки път, когато изследователите задават въпроси на работниците, те получават обстойни отговори. В десетки фокусни групи на Федералния резерв сред оплакванията са бърнаут, прекомерно натоварване с работни задължения, лоша сигурност на работното място, липса на адекватно пространство за растеж и др. Проучване на института Pew е установило, че макар американците да ги е грижа за работата и колегите им, те не са доволни от заплащането, повишенията, комуникацията, възможностите за придобиване на нови умения и платените отпуски. В международното допитване на UKG 38% от участниците са съгласни с твърдението: „Не бих пожелал работата си и на най-лошия си враг“. За работодателите дълбокото и повсеместно недоволство би трябвало да е призив за действие. И въпреки това правителствата не улесняват нещата.

Стандарти на федерално ниво биха могли да решат някои от проблемите по колективните искове: ако, например, всички работодатели трябваше да осигурят платен отпуск по семейни причини, онези, които доброволно го направиха, нямаше да бъдат в по-неблагоприятно положение спрямо своите конкуренти. Но САЩ се открояват от индустриализираните държави заради пълната липса на такива стандарти.

Когато изследователи от Oxfam създават индекс за сравнение на трудовите практики сред 38 държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) САЩ получават най-ниската оценка от 25 пункта, което е с цели 20 под предходната страна Естония. Германия и скандинавските държави получават около 70 пункта.

Решението на всичко това е болезнено очевидно. Предоставянето на платени болнични, платени отпуски, предвидими графици на работа, детски добавки, защита на труда, достойни възнаграждения и подходяща система за обезпечения при безработица ще направят работниците по-щастливи и ще са от полза за икономиката като цяло. И въпреки това, изненадващо, изглежда няма политическата воля за нещо такова.

Не е изненадващо, че толкова много американци са недоволни. Истинската мистерия в случая е как една страна, която се предполага, че цени труда, е толкова небрежна към трудещите се.