Изненадващата устойчивост на американската икономика може да изчезне догодина

Има много коментари за настоящата устойчивост на американската икономика, пише за Financial Times Джон Люелин, партньор в Independent Economics и бивш ръководител на икономическите прогнози в ОИСР.

Брутният вътрешен продукт нарасна с 2,9% през третото тримесечие на годишна база, растежът на заетостта остава силен (работните места извън селскостопанския сектор се увеличиха със 150 хиляди през октомври), а безработицата е ниска (3,9%).

Тази устойчивост изглежда изненадваща, като се има предвид, че идва на фона на най-голямото кумулативно увеличение на лихвените проценти от 40 години: основната лихва на Федералния резерв беше повишена с 5,25 процентни пункта (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) от март 2022 г. насам – 4,25 пункта през 2022 г. и 1 пункт през тази.

Количествените ефекти от паричната политика - и по мащаб, и по време - са пословично несигурни. Но основно практическо правило е, че всяко увеличение на основната лихва на Фед с 1 пункт намалява съвкупното търсене с 1 процент, като главният ефект идва през следващата година. Въз основа на това ефектите от монетарното затягане до момента биха намалили БВП с около 4 процента тази година, с допълнителен около 1 процент през 2024 г.

Някои оценки са по-високи. Неотдавнашно проучване на клона на Фед в Чикаго, което взема предвид както действителните, така и очакваните промени в лихвените проценти, изчислява, че до третото тримесечие на тази година затягането на Федералния резерв е тласнало реалния БВП с 5,4 процентни пункта надолу, като допълнително понижение от още 3,1 пр.п. ще се състои до края на 2024 г.

Ефектите от паричната политика обаче, макар и важни, са само част от историята: другият и много пренебрегван фактор е фискалната политика. А той оказва важен количествен ефект в обратната посока. В момента фискалната политика има два основни елемента.

Първият и по-малък от тях е краят на големия фискален тласък от времето на пандемията. Паричните помощи на Доналд Тръмп за 2020 и 2021 г., които възлязоха на около 814 млрд. долара, или около 3 процента от текущия БВП, първоначално останаха до голяма степен неизразходвани. Впоследствие домакинствата започнаха да намаляват тези излишни спестявания, но все още остават значителни запаси от тях - през август клона на Фед в Сан Франсиско определи тази стойност на около 500 млрд. долара, или близо 2% от БВП. Не е ясно колко бързо ще бъдат изхарчени тези безпрецедентни излишни спестявания. Клонът във Фриско очаква, че „тези средства могат да бъдат налични за подпомагане на личните разходи поне през четвъртото тримесечие на 2023 г.“.

Вторият елемент на фискалната политика е голямото увеличение на държавните разходи поради разнообразните програми през тази година. Размерът на импулса, оценен на базата на изчисления на МВФ, е около 2 процентни пункта от БВП на САЩ. А крайният ефект върху съвкупното търсене ще бъде малко по-голям.

Като се вземат предвид всички тези влияния, сегашната устойчивост на икономиката на САЩ не изглежда много изненадваща. Отрицателното влияние на монетарната политика от 4-5 процента от БВП се компенсира до голяма степен от тазгодишната фискална експанзия и използването на голяма част от оставащите излишни спестявания.

Следващата година обаче може да е различна. Разходването на излишните спестявания до голяма степен ще приключи и фискалната политика ще премине към ограничения от около 1% от БВП. Междувременно забавените ефекти от последните две години на затягане на паричната политика възлизат на -1% до -3% от БВП.

Разбира се, политиките могат да се променят. Но при сегашния фискален дефицит, който се доближава до 6 процента от БВП, и като се има предвид настроението в Конгреса, сериозно обръщане на фискалната политика в САЩ изглежда малко вероятно. Да, монетарната политика може да се облекчи, особено ако инфлацията спадне рязко, като пазарът в момента очаква Фед наистина да намали лихвите с 1,4 процентни пункта през следващите две години. Но дори и да стане така, доходността пооблигациите, която сега е 4,6% за 10-годишните ДЦК, вероятно ще продължи да бъде спирачка за търсенето.

Така или иначе, можем да очакваме през 2024 г. да има по-малко разговори за изненадващата устойчивост на американската икономика, завършва Люелин.