Ще има ли раздвижване по Кипърския въпрос?*

Кипърският президент Никос Христодулидис е приел поканата на генералния секреар на ООН Антониу Гутереш за тристранна среща с лидера на кипърските турци Ерсин Татар, пише Bloomberg. На този етап не е ясно дали Татар е приел поканата за разговор на 13 август в Ню Йорк, на която основната тема ще бъде Кипърският въпрос.

Христодулидис коментира единствено, че се надява на позитивен отговор и резултати от срещата. Малко по-късно Татар отрече да е получавал покана за такива разговори и допълни, че "няма причина" те да се водят, пише Politico. Така той попари надеждите за решение на проблема, тлеещ десетилетия.

Bloomberg припомня, че през 1963 година започва конфликт между двете етнически групи на острова - турци и гърци. Година по-късно ООН изпраща миротворци в страната, чиято мисия продължава и до днес.

През  юли 1974 година гръцки националисти, свързани с режима на полковниците, управляващ Гърция от 1967 г. до 1974 г., извършват преврат и настояват островът да се присъедини към Гърция. В отговор няколко дни по-късно турските войски предприемат десант и стъпват на северното крайбрежие на острова. Те превземат около една трета от острова и окупират северната му част.

Източник: Bloomberg

През 1983 година в окупираната от турците част от Кипър предводителят на турските кипърци Рауф Денкташ основава Севернокипърска турска република.

Това положение се запазва и досега, въпреки че Кипър стана член на ЕС и статута на турската част в момента е неясен, като само Турция е признала съществуването на независимата самопровъзгласилата се република.

Официално Република Кипър се простира на целия остров, но управлява единствено южната част. Турция не признава съществуването на Република Кипър.

Преговорите за преодоляване на кризата между двете страни досега пропадат, включително и усилията за федеративно управление на острова.

Досега най-активни са разговорите между двете страни, с посредничеството на Гърция, Турция и Великобритания (Кипър е част от британската империя от 1915 г. до 1960 г.) през 2021 година в Женева. Но и тогава политическите лидери от двете страни не намериха решение в продължение на три дни.

Решението на Кипърския въпрос може да отвори отново пътя на Турция към ЕС, да изглади някои търкания между Анкара и Атина, които са съюзници в НАТО и да прекрати гранични спорове в Средиземно море. Тези спорове пречат на развитието на един от важните за ЕС проекти - EastMed, за доставка на газ от региона през територията на Гърция. Алтернатива на този газопровод е тръба от Кипър към Турция.

* Публикацията е допълнена с изявленията на Ерсин Татар