Америка още не е останала сама, но върви натам

Тази търговска война не е обикновена криза от вида, който удря капитализма периодично през последните няколко поколения. Тя е не толкова буря, смята вицепремиерът на Сингапур, а по-скоро „приливна вълна“. Когато лидерите на успешна, зависима от търговията нация говорят по този начин, трябва да им обърнем внимание, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос в коментар.

И все пак... Въпреки своята ефектност, аналогията не улавя напълно промяната в настроенията след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Усещането за объркване не опира само до обикновени мита – това е аматьорският начин, по който те бяха въведени и след това отменени. Независимостта на Федералния резерв е изправена пред нови заплахи. Оптимизмът, с който се гледаше на американските пазари, се разсея; доларът е ударен, цените на акциите са надолу, страховете от рецесия нарастват. А държавните облигации, които обикновено не са склонни към резки колебания, се раздвижиха по обезпокоителен начин.

Министрите на финансите, дошли във Вашингтон за срещите на Международния валутен фонд и Световната банка, трябва да са се почувствали като на друга планета. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обеща квалифицирана подкрепа за двете институции, които са родени под егидата на САЩ, когато Втората световна война бе към края си. Самият факт, че думите му бяха посрещнати с облекчение, показва колко са се влошили нещата.

Сътресенията налагат някои неудобни въпроси, които, макар и не съвсем нови, обикновено се смяташе, че могат да почакат. Изведнъж предимството на долара и дори относителната безопасност на американските ценни книжа се оказаха въпрос на дебат. Това да се разчита както на икономическите, така и на дипломатическите гаранции от Вашингтон подлежи на нова преоценка.

„Вече нищо не е дългосрочно“, коментира Маркус К. Брунермайер, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, на симпозиум миналата седмица. „Просто всички ще бъдат по-гъвкави“, допълва той. Активите, смятани за сигурни, сега изглеждат нестабилни. Да нямаш резервен план освен търсенето на спасение в САЩ, както по време на срива на ипотечното кредитиране през 2008 г. и пандемията от Covid-19, означава да се готвиш за лоши резултати.

Мрачният тон на срещите изглежда важен маркер за оценка на втория мандат на Тръмп. През декември, докато инвеститорите се опитваха да разберат как може той да е по-различен от първия, се проведе конференция, на която бе поставен един – тогава изглеждаше провокативен – въпрос: как би изглеждал един свят без САЩ? Тогава ми се стори малко преждевременно обсъждане и накрая нямаше успокоителни заключения, спомня си Мос. Американската сила нямаше да изчезне.

Ако доверието във Вашингтон отслабне, това ще се дължи изцяло на президента. Той преднамерено атакува една от предпоставките за оказване на влияние: надеждността. Проблемите, които Тръмп причини, са свидетелство за влиянието, което САЩ все още имат.

Но тази демонстрация на влияние, осъществена така, че да причини вреда както на съюзници, така и на противници, може да се окаже в основата на неговото намаляване. Дискусиите по време на срещите на МВФ и СБ от миналата седмица показаха къде са пропуските. Уоруик Маккибин, професор в Австралийския национален университет, който беше член на борда на Австралийската централна банка, попита колко допълнителна защита може да бъдат поискана от инвеститорите, за да купуват американски държавни облигации. Допълнителна доходност от 100 базисни пункта дали ще свърши работа?

Вниманието ми наистина беше грабнато, когато се спомена Азиатският валутен фонд, тъй като това беше концепция, за която не бях чувал от години, пише Мос. Фондът беше опит в края на 90-те години да се създаде спасителен резерв от правителствата в региона. Идеята беше те да не са толкова зависими от спешни заеми от МВФ и неговия най-голям акционер, Министерството на финансите на САЩ. Япония трябваше да играе голяма роля и планът имаше редица поддръжници. Но без американската подкрепа начинанието се провали.

Трудностите около него в крайна сметка показаха колко непосилно е да се разработи смислена архитектура на фона на съпротивата от САЩ. Пречки ще има и днес, не на последно място заради това, че доларът, въпреки всичките си недостатъци, трябва да бъде част от споразумението. Дори Китай не иска развод. Докато юанът не се търгува свободно, ще има значителни ограничения за това доколко той може да предизвика долара, ако приемем, че Пекин наистина го иска.

Светът все още принадлежи на долара и следователно на Америка. Но е притеснително, че алтернативите вече се обсъждат. Страната засега не е останала сама, но това не е заради нечие изрично желание. Сингапур, с огромното си пристанище и летище от световна класа, с право се притеснява. И в това градът държава не е сам.