IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Първите сто дни на Тръмп: Програмата "Америка на първо място" преобръща световния ред

Експерти предупреждават за трайни щети в отношенията на САЩ с традиционни съюзници

16:02 | 27.04.25 г.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg LP
Президентът на САЩ Доналд Тръмп. Снимка: Bloomberg LP

Той започна безпрецедентна митническа война в света и намали чуждестранната помощ на САЩ. Критикува остро съюзниците от НАТО и възприе говоренето на Русия за нашествието ѝ в Украйна. Говори за анексиране на Гренландия, връщане на контрола върху Панамския канал и превръщане на Канада в 51-и щат, пише Ройтерс.

В хаотичните първи сто дни, откакто президентът Доналд Тръмп се върна на поста си, той започна често непредсказуема кампания, която преобърна части от основания на правила световен ред, за чието изграждане помогна Вашингтон от пепелищата на Втората световна война.

„Тръмп е много по-радикален сега, отколкото беше преди осем години“, казва Елиът Ейбрамс, консерватор, който служи при президентите Роналд Рейгън и Джордж У. Буш преди да бъде назначен за специален пратеник на САЩ за Иран и Венецуела през първия мандат на Тръмп. „Изненадах се“, допълва той.

Програмата „Америка на първо място“ във втория мандат на Тръмп отчужди приятели и насърчи противници, като в същото време повдигна въпроси за това колко далеч е готов да стигне. Действията му, в съчетание с тази несигурност, дотолкова разгневиха някои правителства, че те реагират по начини, които може трудно да се променят, ако през 2028 г. бъде избран по-традиционен американски президент.

Всичко това се случва на фона на признаци за демократично отстъпление, както твърдят критици на републиканския президент, у дома, които предизвикват опасения в чужбина. Те включват вербални атаки срещу съдии, натиск върху университети и предаване на мигранти в известния затвор в Ел Салвадор като част от по-широк стремеж за депортиране.

„Наблюдаваме огромно нарушаване на световните дела. На този етап никой не е сигурен какво се случва или какво ще дойде след това“, казва Денис Рос, бивш преговарящ за Близкия изток в демократични и републикански администрации.

Оценката, че Тръмп е разтърсил световната система, е резултат от интервюта, които Ройтерс е провела с десетина представители на сегашното и предишни федерални правителства, чуждестранни дипломати и независими анализатори във Вашингтон и столици по целия свят.

Мнозина казват, че макар да е възможно част от вече нанесените щети да са по-дълготрайни, положението може да не е непоправимо, ако Тръмп смекчи подхода си. Той вече отстъпи по някои въпроси, включително графика и тежестта на митата му.

Но те не виждат голям шанс за рязка промяна от Тръмп и вместо това очакват много страни да направят трайни промени в отношенията си със САЩ, за да се предпазят от хаотичната му политика. Последиците вече започнаха.

Някои европейски съюзници, например, се стремят да подкрепят собствените си отбранителни индустрии, за да намалят зависимостта си от американски оръжия. В Южна Корея се засили дебатът за разработване на собствен ядрен арсенал. И нарастват твърденията, че влошаващите се отношения може да накарат партньори на САЩ да се сближат с Китай, поне икономически.

Белият дом отхвърля твърдението, че Тръмп е навредил на надеждността на САЩ, като вместо това посочва необходимостта от разчистване след „безотговорното ръководство“ по думите му на бившия президент Джо Байдън на световната сцена.

Президентът Тръмп предприема бързи действия за решаване на предизвикателствата от Украйна и Русия на масата за преговори за прекратяване на войната им, ограничаването на притока на фентанил и защитата на американските работници, като търси сметка на Китай, принуждава Иран да седне на масата за преговори, като въвежда отново максимален натикс“, заяви говорителят на Националния съвет по сигурност към Белия дом Брайън Хюс в комюнике.

По думите му Тръмп също така „кара хутите на платят за тероризма си... и подсигурява южната ни граница, която е отворена за нашествие от четири години“.

Над половината американци, включително една четвърт от републиканците, считат, че Тръмп е твърде свързан с Русия и американското общество не одобрява експанзионистичната програма, която той очерта, показа допитване на Ройтерс и института Ipsos, публикувано на 13 март.

Високи залози

Експерти казват, че на карта е заложено бъдещето на световната система, която се оформи през последните осем десетилетия, главно под ръководството на САЩ. Тя се основана на свободната търговия, върховенството на закона и зачитането на териториалната цялост.

Но при Тръмп, който презира многостранните организации и често гледа на световните дела през призмата на бизнес сделките в качеството си на бивш имотен предприемач, този световен ред е разтърсен.

Обвинявайки търговските партньори, че „разкъсват“ САЩ от десетилетия, Тръмп задейства обхватни мита, които разтърсиха финансовите пазари, отслабиха долара и предизвикаха предупреждения за забавяне на световната икономика и за повишен риск от инфлация.

Тръмп нарече митата необходимо „лекарство“, но целите му изглеждат неясни, въпреки че администрацията му работи за договаряне на отделни сделки с десетки страни.

В същото време той промени американската политика към тригодишната война на Русия в Украйна и се впусна в шумни пререкания с украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет в края на февруари. Той затопли отношенията с Москва и предизвика опасения, че ще принуди подкрепяната от НАТО Украйна да приеме загубата на територия, като в същото време приоритизира подобрените отношения с руския президент Владимир Путин.

Омаловажаването от администрацията на Европа и НАТО, които отдавна са централен стълб на трансатлантическата сигурност, но бяха обвинени от Тръмп и съветниците му, че се възползват от САЩ, предизвика дълбок смут.

Германският канцлер Фридрих Мерц, след като спечели изборите през февруари, изрази приеснение за европейските отношения със САЩ, като заяви, че ще бъде трудно, ако тези, които стоят зад „Америка на първо място“, възприемат мотото „Само Америка“.

„Тази реалност е пет минути до полунощ за Европа“, каза Мерц.

В допълнителен удар за имиджа на Вашингтон пред света Тръмп използва експанзионистична реторика, която отдавна е избягвана от съвременните президенти. Според някои анализатори тя може да бъде използвана от Китай като оправдание, ако реши да навлезе в самоуправляващия се Тайван.

В гръмкия си стил той настоя, че САЩ ще „вземат“ Гренландия, полуавтономен датски остров. Разгневи Канада, като заяви, че страната няма особено основание да съществува и трябва да стане част от САЩ. Заплаши да вземе Панамския канал, който беше предаден на Панама през 1999 г. И предложи Вашингтон да поеме управлението на опустошената от война Газа и да превърне палестинския анклав в курорт в стила на ривиерите.

Според някои анализатори Тръмп може да се стреми да съживи структура на света в стила на Студената война, при която големите сили си създават географски сфери на влияние.

Дори и да е така, той не е предложил подробности за това как САЩ ще придобият още територии и някои експерти считат, че може да възприеме крайни позиции, за да има поле за маневри при преговорите. Но някои страни го приемат насериозно.

„Когато искате да вземете част от територията на кралство Дания, когато сме подложени на натиск и заплахи от най-близкия ни съюзник, как да вярваме на страна, на която се възхищавахме толкова години?“, запита премиерът на Дания Мете Фредриксен на пресконференция в Гренландия в началото на април. „Става въпрос за световния ред, който изградихме заедно от двете страни на Атлантическия океан в продължение на поколения“.

Справяне с Тръмп 2.0

Други правителства също започват да се пренастройват.

ЕС, който според Тръмп бил създаден, за да „изнудва“ САЩ, подготви гама от ответни мита, ако преговорите се провалят.

Някои страни като Германия и Франция се стремят да харчат повече за армиите си, както поиска Тръмп, но това може да означава да инвестират повече в собствената си отбранителна индустрия и да купуват по-малко оръжия от САЩ.

Канада, чието историческо приятелство със САЩ сега е подложено на натиск, се стреми да засили връзките си в областта на икономиката и сигурността с Европа. Това се случва на фона на парламентарни избори в Канада в понеделник, доминирани от недоволството на обществото от действията на Тръмп, които предизвикаха националистическа вълна и засилиха виждането, че САЩ вече не са надежден партньор.

Южна Корея също беше разтърсена от политиките на Тръмп, включително заплахите му да изтегли американските войски. Но Сеул обеща да се опита да работи с Тръмп и да запази съюза, който счита за изключително важен срещу заплахата от Северна Корея, разполагаща с ядрени оръжия.

Япония, която е съюзник на САЩ, също е на ръба. Тя беше изненадана от размера на митата на Тръмп и „сега бърза да реагира“, коментира официален представител на японското правителство, близък до премиера Шигеру Ишиба.

Ключовият въпрос е дали някои правителства ще се предпазят мълчаливо, като създадат по-близки търговски връзки с Китай, водещата мишена на митата на Тръмп.

Испанският премиер Педро Санчес се срещна с президента Си Дзинпин в Пекин в началото на април и Китай съобщи неотдавна, че е обменил мнения с ЕС за засилване на икономическото сътрудничество.

Пекин се представя като решение за страни, които се смятат за измъчвани от подхода на Тръмп в областта на търговията въпреки собствените му понякога хищнически практики на международната сцена. Китай се опитва също да запълни вакуума, оставен от съкращаването на хуманитарната помощ от САЩ.

Арън Дейвид Милър, бивш американски дипломат в републикански и демократични администрации, казва, че не е твърде късно Тръмп да промени курса на външната политика, особено ако започне да усеща натиск от колеги републиканци, които са притеснени от рисковете за икономиката и се стремят да запазят контрола на Конгреса на изборите в средата на мандата догодина.

Ако Тръмп запази твърдия си подход, следващият президент може да се опита да установи отново ролята на Вашингтон като гарант на световния ред, но препятствията може да са големи.

„Случващото се все още не е стигнало до точката, след която няма връщане назад“, казва Милър, който сега е старши сътрудник във фондация „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон. „Но вероятно не може да се изчисли какви щети са нанесени на нашите отношения с приятелите и доколко противниците ще се възползват от това“, допълва той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 16:26 | 27.04.25 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още