С поевтиняването на долара централните банки се питат – да девалвират или не?

Доларът поевтинява и ефектът върху другите валути донесе комбинация от облекчение и притеснение на централните банки по света, обобщава CNBC.

Несигурността по отношение на политиките на САЩ накараха през последните седмици инвеститорите да избягат както от долара, така и от държавните ценни книжа. Доларовият индекс отслабна с над 8% от началото на годината, а наблюдателите на пазара прогнозират още спадове.

Според последното проучване на Global Fund Manager на Bank of America 61% от участниците очакват спад в стойността на долара през следващите 12 месеца – най-песимистичната перспектива на водещи инвеститори от почти 20 години.

Излизането от американските активи може да е отражение на по-обширната криза на доверието, което да има потенциални странични ефекти като по-висока привнесена инфлация (инфлация, която се появява с нарастването на разходите за внос на стоки и услуги, бел. ред.) с отслабването на долара.

В същото време отслабването на долара кара други валути да поскъпват, особено сигурни убежища като японската йена, швейцарския франк, както и еврото. От началото на годината японската йена е поскъпнала с близо 10% спрямо американските пари, докато швейцарският франк и еврото са поскъпнали с около 9%, според данни на LSEG.

Освен безопасните убежища, другите валути, които поскъпват спрямо долара тази година, включват мексиканското песо с ръст от над 6% спрямо долара и канадския долар, който е поскъпнал с близо 4%. Полската злота е увеличила стойността си с повече от 9%, а руската рубла – с над 36% спрямо щатската валута.

Някои валути на т. нар. развиващи се пазари обаче се обезцениха въпреки слабостта на американските пари.

Виетнамският донг и индонезийската рупия отслабнаха до рекордно ниско ниво за щатски долар по-рано този месец. Турската лира също достигна историческо дъно миналата седмица. Китайският юан достигна рекордно ниско ниво спрямо долара преди близо две седмици, но оттогава се засили.

Има ли място за намаляване на лихвите?

С няколко изключения като Швейцарската централна банка отслабването на щатския долар е облекчение за правителствата и централните банки по света, коментират анализатори пред CNBC.

„Повечето централни банки биха се радвали да видят 10-20% спад на щатския долар“, казва Адам Бътън, главен валутен анализатор във ForexLive. Той добавя, че силата на долара е постоянен проблем от години и представлява трудност за страните с фиксирана спрямо долара валута.

Тъй като много държави с развиващи се пазари имат голям дълг, деноминиран в долари, по-слабият долар намалява реалното дългово бреме. Освен това по-евтин долар и по-скъпа местна валута правят вноса относително по-евтин, намалявайки инфлацията и следователно позволявайки на централните банки да намалят лихвите, за да стимулират растежа.

Неотдавнашната разпродажба на щатски долари предлага повече място централните банки „да си поемат дъх“ и да намалят лихвите, коментира още Бътън.

Въпреки че по-силната местна валута може да помогне за укротяване на инфлацията чрез по-евтин внос, тя усложнява конкурентоспособността на износа, особено при подновените мита от страна на САЩ, като Азия е в риск като най-големият производител на стоки в света, отбелязва Томас Рупф, съпредседател на VP Bank за Сингапур и главен инвестиционен директор за Азия.

Девалвацията на валутата вероятно ще бъде по-активно разглеждана на развиващите се пазари, особено в Азия, казва на свой ред Ник Рийс, ръководител на макроизследванията в Monex Europe.

Тези развиващи се пазари и азиатските централни банки обаче ще трябва много да внимават, за да избегнат изтичане на капитали и други рискове.

„Развиващите се пазари са изправени пред висока инфлация, дълг и рискове от изтичане на капитал, което прави девалвацията опасна“, посочва Ваел Макарем, ръководител на стратегиите за финансовите пазари в Exness.

Освен това обезценяването може да се разглежда от администрацията на САЩ като търговска мярка, която може да привлече ответни мерки, добавя той.

Развиващите се пазарни икономики може да не са склонни да намалят лихвените проценти, тъй като това може да повлияе на дълговата тежест на местните домакинства и фирми, които са взели заеми в щатски долари, казва икономическият директор на Fitch Ratings Алекс Мускатели. По-слабата национална валута също може да доведе до изтичане на капитали в отговор на по-ниските лихвени диференциали (разликата между лихвите по две валути или финансови инструменти, бел. ред.) със САЩ, добавя той.

Мускатели например не очаква Централната банка на Индонезия да намали лихвите твърде много предвид неотдавнашната нестабилност на валутата, но прогнозира, че Южна Корея и Индия може да имат повече място за лихвени понижения.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се възползва от възможността, предоставена от забавящата се инфлация, за да намали лихвите с още 25 базисни пункта на заседанието си през април. Миналата седмица ЕЦБ каза, че „повечето измерители на базовата инфлация предполагат, че инфлацията ще се установи на устойчива основа около средносрочната цел от 2% на Управителния съвет“.

Друг пример е Швейцарската централна банка, която се бори със силния франк през по-голямата част от последните 15 години, отбелязва Бътън. Износът на стоки и услуги съставлява над 75% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Швейцария и силният франк прави швейцарските стоки по-скъпи в чужбина.

„Ако капиталът продължи да тече, може да се наложи да предприемат драстични мерки за девалвация“, казва той. Инвеститорите залагат на франка по време на несигурност, като през последните седмици, увеличавайки стойността му.

Централните банки не искат да девалвират - засега

Девалвирането на валутата крие риск от стимулиране на ръста на цените и властите ще внимават за това на какво равнище е инфлацията.

Рискът от ускорена инфлация, произтичащ от обезценяването на валутата, както и от тарифите – тъй като страните реагират на налозите от САЩ – вероятно няма да направи централните банки особено готови да следват пътя на доброволно обезценяване, коментира международният икономист и валутен стратег на Wells Fargo Брендън Маккина.

И макар повечето чуждестранни централни банки на теория да разполагат с капацитета да отслабят собствената си валута, вероятността за това все още е ниска в настоящата среда, добавя стратегът.

Това дали дадена държава може да девалвира своята валута зависи от няколко фактора: размерът на нейните валутни резерви, експозицията към външен дълг, нейният търговски баланс и чувствителността към привнесена инфлация.

„Експортно ориентираните държави с достатъчно резерви и по-малка зависимост от външния дълг ще имат повече място за девалвация – но дори и те вероятно ще действат внимателно“, отбелязва Маккина.

По-широката насока на търговските преговори ще бъде ключова за начина, по който страните ще изберат да действат. Освен Китай, няколко държави показаха желание да се включат в търговски преговори и ако тези преговори доведат до по-ниски мита, тогава няма да е толкова вероятно централните банки да се опитват да обезценяват валутите си, допълва той.

В настоящия геополитически климат девалвацията може също така да предизвика ответна реакция и риск от обвинения във валутни манипулации, каза Рупф от VP Bank.

Въпреки че все още има възможност търговското напрежение да доведе до по-протекционистки резултати, което ще накара другите централни банки да обезценят своите валути.

„Но засега изглежда, че предпочитанието е да се избегне валутна война, която само би добавила повече нестабилност към местната и световната икономика“, казва още Маккина.