Как ще се промени инвестирането, ако доларът вече не управлява света

Ако сте правили инвестиции през последните 15 години, има ситуация, с която едва ли сте се сблъсквали: щатският долар да става структурно по-слаб. Предвид погрома след „деня на освобождението“ на американския президент Доналд Тръмп, може да се наложи да свикнете с подобно развитие, пише Wall Street Journal.

Wall Street бе хванат неподготвен, когато зелената валута поевтиня спрямо конкурентни валути след новината за митата миналата седмица. Пазарите се опасяваха, че протекционизмът може да сложи край на икономическото господство на САЩ от световната финансова криза насам.

Международните парични мениджъри, които масово бяха насочили притежанията си към американски активи, усещат порива да намерят друг източник на висока възвръщаемост. Американските инвеститори, отдавна удобно пренебрегващи чуждестранните акции, вече може би няма да могат да си позволят този лукс.

„Работим с предположението, че през следващите пет години доларът ще изгуби още 10% до 15%“, казва Лука Паолини, главен стратег в швейцарската Pictet Asset Management.

Със сигурност мениджърите на активи в много случаи правят краткосрочни, защитни ходове, за да се защитят срещу потенциална рецесия. Това следва и тенденцията парите да оттичат от акциите на Великолепната седморка – Apple, Microsoft, Amazon.com, Alphabet, Meta Platforms, Nvidia и Tesla – по причини не напълно свързани с Тръмп.

Тези компании бяха двигател на голяма част от изключителната възвръщаемост през последните 15 години, но общото им съотношение цена/очаквана печалба удари зашеметяващите 46 пъти през декември. При подобно високо ниво не е необходимо много, за да последва спад.

Дори без Великолепната седморка обаче, американците, които са купили от другите акции в S&P 500 преди 15 години, са получили обща възвръщаемост от около 380%. Европейците, които са направили същото, без да са хеджирали, са получили възвръщаемост от около 490% - благодарение на над 20% ръст на долара спрямо еврото, според FactSet.

Обратното също е валидно: възвръщаемостта ма акциите в еврозоната е около 220% в евро, но само 150% в долари. Подобна е и ситуацията с японските акции – Nikkei 225 носи печалба от 300% в йени, но само 160% в долари.

Поразителното е, че по-силният долар механично би трябвало да навреди на американските акции, намалявайки стойността в долари на печалбата извън САЩ, и да помогне на чуждестранните. В исторически план е било по-добре да се купува S&P 500, когато доларът е отслабвал. През последните пет години това бива потвърдено: повишаването на лихвите от Фед укрепваше долара, като в същото време вредеше на акциите.

През седемте години преди пандемията от Covid-19 обаче доларът и американските акции се движеха в синхрон. Това беше периодът на разцвет на „търговията с американската изключителност“, когато американските активи се представяха по-добре от всички останали – не само в областта на технологиите. Това включваше чувствителни към валутата сектори като индустриалните предприятия.

За това допринесоха две сили. Едната беше бумът на фракинга, който направи САЩ до голяма степен енергийно независими, намалявайки корпоративните разходи и превръщайки долара в своеобразна „петролна валута“. През 2014 г. инвеститорите научиха контраинтуитивния урок, че американската икономика всъщност може да пострада, когато цените на суровия петрол се понижат, и да спечели, когато те се повишат.

Другият фактор беше, че потребителските разходи в САЩ не спираха да растат дори в моменти, когато цените на бензиностанциите се повишаваха. В продължение на години те бяха задвижвани от държавни разходи, технологичния сектор, който изнасяше услуги по света в голям мащаб, и ефекта на богатството от процъфтяващия фондов пазар.

Повечето от това сега рискува да се обърне с главата надолу, излагайки инвеститорите на перспективата за поевтиняване на акциите и отслабване на валутата.

Тръмп обеща да намали бюджетния дефицит, което вероятно би могло да отслаби долара. Междувременно започна митническа война, която срина пазара на акции, предизвика ответни мерки от страна на Китай и може да провокира ответни действия от страна на Европа срещу американските технологични гиганти.

Новият режим може да повтори ситуацията от началото на 2000 г., когато инвеститорите се обърнаха срещу технологичните и американските акции след спукването на дотком балона. По това време доларът също имаше положителна корелация спрямо акциите, тъй като капиталът се вливаше в т.нар. държави от групата БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

В доклад до клиентите си в петък Джеф Шулце от ClearBridge Investments отбелязва, че международните акции в миналото са поемали тежестта, когато S&P 500 е изоставал. В такива случаи индексите MSCI EAFE и MSCI Emerging Markets задминават основния американски индекс със средногодишна стойност от съответно 2,0 пр.п. и 12,1 пр.п.

По-слабият долар сам по себе си спомага за финансовата устойчивост на развиващите се страни. Междувременно Европейският съюз събуди надеждите на инвеститорите, че може да преодолее разликата в растежа спрямо САЩ чрез фискални стимули, индустриална политика и енергийна независимост.

В същото време ситуацията не е никак подобна на 2000-те години. Останалата част от света е много по-изложена на търговията от относително затворената икономика на САЩ и ще трябва да се справи с Китай, който пренасочва огромно количество евтини стоки към нея.

Друга възможност за инвеститорите е да оставят вложенията си в американските акции и да хеджират валутния риск, макар това е скъпо, или да разширят експозицията си към дисконтирани „стойностни“ акции и да се опитат да идентифицират потенциални дългосрочни победители.

Една икономика, преоформена от Тръмп, би означавала повече инвестиции и по-малко потребление. Тъй като единственият печеливш начин за местно производство – независимо дали става въпрос за обувки Nike или джип на General Motors – е да се използват машини вместо работна ръка, производителите на капиталови стоки в крайна сметка могат да извлекат полза. Но те са и сред най-засегнатите от днешното безразборно прекъсване на глобалните вериги за доставки.

Като се има предвид пълната липса на яснота, единственото решение за тези, които все още се нуждаят от дългосрочния възход на акциите, може да бъде да направят всичко това едновременно. Точно сега диверсификацията не е просто стратегия, тя е спасителен пояс.