Търговска сделка между САЩ и Китай би била трудна и крехка

Президентите на САЩ и на Китай Доналд Тръмп и Си Дзинпин имат интерес да седнат на масата за преговори. Допълнителното мито от 145% върху китайския внос в САЩ и ответното мито от 125% на Пекин са неустойчиви.

Проблемът е, че последният опит за сделка между страните не проработи. Вашингтон вижда Пекин и неговите технологични амбиции като нарастваща заплаха за националната сигурност. Това ще затрудни значително преговорите за пакт между двете най-големи икономики в света, а ако такъв все пак се постигне, ще бъде труден за спазване, пише Ройтерс.

Тръмп изрази оптимизъм, че може да постигне споразумение с Китай, което ще намали „съществено“ налозите. В сряда източник на Ройтерс, запознат със ситуацията, коментира пред агенцията, че Белият дом няма да предприеме едностранни действия.

Миналата седмица Си Дзинпин назначи нов търговски преговарящ, което също подчертава желанието на Пекин да намали напрежението около двустранната търговия на стойност близо 600 млрд. долара.

На евентуална сделка обаче трябва да се гледа с достатъчна доза скептицизъм. Ройтерс припомня, че т.нар. „първа фаза“ от търговското споразумение между страните, приета през януари 2020 г., уж трябваше да обезвреди първата търговска война на Тръмп, но не проработи.

Тази договореност, подробно описана в документ от 91 страници, отне година и половина на преговори и, макар да спираше по-нататъшните увеличения на митата, не предостави път за премахване на вече съществуващите. Китай също така не спази обещанието си да купува американски стоки и услуги за допълнителни 200 млрд. долара годишно.

Това прави сделката от 2020 г. лош модел за разрешаване на сегашната криза, която обхваща и ролята на Китай във веригата на доставки на фентанил – опиоид, с който се злоупотребява широко в САЩ, та стига и до американския бизнес на видеоплатформата TikTok.

Вторият проблем при постигането на смислена сделка за предотвратяване на глобален икономически шок е размерът на търговския дефицит на САЩ с Китай. Директният внос на стоки от Китай в САЩ е с близо една пета по-нисък през миналата година, отколкото през 2018 г., когато Тръмп започна първата търговска война с мита. Като се включи обаче и непряката търговия, преминаваща през трети страни, САЩ може би приемат повече китайски стоки сега, отколкото преди.

Прекият дял на Китай от вноса на САЩ се свива с 8 процентни пункта до 13% между 2017 г. и 2024 г., според Бюрото за преброяване на населението на САЩ. Общият внос от Азия в САЩ обаче се увеличава с повече от една пета до 1,3 трлн. долара. Делът на Китай в световния износ също нараства. Това предполага, че много компании пренасочват китайски стоки за САЩ през трети страни в региона, например Виетнам.

Дълго време Тръмп изглежда е гледал на съществуването на дефицит на стоки като на това, че Китай отнема богатство от САЩ. От това вероятно следва, че възстановяването на отношенията изисква по-балансирана търговия. Трудно е обаче да се проумее как би проработило това.

Принуждаването на китайски компании да произвеждат повече играчки в САЩ, вместо да ги внасят, ще отнеме години и ще увеличи разходите, като се има предвид разликата в заплатите между страните. По-важното е, че китайските инвестиции са все по-нежелани в САЩ.

Неотдавнашните решения на Taiwan Semiconductor Manufacturing и Hyundai Motor от Южна Корея за увеличаване на производството в САЩ удовлетвориха Тръмп. Вашингтон обаче изглежда не иска водещи китайски компании, като производителя на чипове Huawei или автомобилния производител BYD, в страната.

Трети проблем е, че недоволството на Тръмп от търговските дисбаланси е трудно да се разграничи от ескалиращото безпокойство във Вашингтон относно заплахата, породена от нарастващата технологична мощ на Китай. Тръмп постави на пауза митата на САЩ върху потребителската електроника само за да обяви разследване на цялата верига на доставки в сектора от съображения за националната сигурност.

Смартфоните, включително тези, произведени от Apple, са най-големият внос в САЩ от Китай през 2024 г., възлизащ на 42 млрд. долара. Лаптопите са на второ място с 33 млрд. долара, според данни на Бюрото за преброяване на населението.

Въпреки че търговската война на президента има много критици в Конгреса, загрижеността относно китайската заплаха е и на двете партии. През 2019 г. Тръмп подписа указ, който цели да държи Huawei далеч от цифровите безжични мрежи в САЩ. Президентът демократ Джо Байдън въведе широкообхватни експортни ограничения на САЩ за полупроводници през 2022 г. и забрани продажбата на китайски електрически превозни средства.

Всъщност Тръмп бързо разширява политиката на администрацията на Байдън „малък двор, висока ограда“. Съгласно нея САЩ изградиха бариери около специфични високотехнологични индустрии, които биха могли да подобрят китайската армия, като същевременно търси сътрудничество с Пекин по други въпроси, като изменението на климата.

Докато дворът се разширява и Тръмп изгражда непреодолима ограда, пространството за сътрудничество се свива. Вашингтон наскоро изиска от базираната в Калифорния Nvidia да се лицензира, за да продава чипа за изкуствен интелект H20 ​​на Китай. Това на практика се равнява на забрана.

Последният проблем на евентуална сделка е размерът на Китай. Населението на страната е четири пъти по-голямо от това на САЩ, а производствения му сектор надмина този на Америка преди около 15 години, според данни на Световната банка.

Два фактора изострят проблема с размера. Инвестиционният модел на развитие на Китай подхранва индустриалния свръхкапацитет. Визията на Пекин Made in China 2025, изложена през 2015 г., изрично посочва целта за доминиране в 10 области, включително глобалното високотехнологично производство.

Въпреки че оттогава Китай омаловажава плана, западните сили продължават да се позовават на него. Миналата седмица Йенс Ескелунд, президент на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, отбеляза следното: „Китай е изправен пред избор между продължаване на политиките в стил „Произведено в Китай 2025“ или възприемане на по-целенасочен и устойчив подход към технологична самостоятелност, който минимизира отрицателните външни ефекти“.

В близко бъдеще Тръмп може просто да иска да използва митата като инструмент за проектиране на господство над Пекин. Китай обаче ще гледа на това като на цялостно усилие за овладяване на възхода, независимо дали напрежението се понижава, предупреждава Кристофър Бедор, заместник-директор по научните изследвания в Китай в Gavekal.

Президентът на САЩ през последните седмици нарисува търговската си война като опит да обедини страни като Индия, Япония и Южна Корея в голяма стратегия за обкръжаване на Китай. Това ще направи постигането на сделка със Си още по-трудно. Дори и двамата лидери да се разберат скоро, напрежението и недоверието ще са високи и заплахата за световната икономика от внезапно налагане на нови мита и други търговски ограничения остава.