Изборите в Турция изнервят Гърция

След самите турци гърците ще бъдат най-близките наблюдатели на изборите в Турция в неделя и нямат много илюзии, че всичко ще е розово със стария враг (но член на НАТО) от другата страна на Егейско море след вота, без значение кой ще спечели.

Това не означава, че гърците няма да се радват да видят гърба на президента Реджеп Тайип Ердоган, пише Politico. Ердоган не само ангажира гръцки изтребители в опасна битка над Егейско море, но намекна, че може да завладее гръцки остров за една нощ и дори заплаши Атина с ракета, припомня медията.

Неговото решение през 2020 г. да преустрои църквата „Света София“ в Истанбул от музей в джамия нанесе особено тежка културна рана на гърците.

Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу, 74-годишен бивш бюрократ, със сигурност ще се окаже по-лесен дипломатически партньор за Атина, но мнозина смятат, че той няма да предложи особена промяна в отношенията. Що се отнася до големите регионални битки - морските граници, енергийните ресурси в Източното Средиземноморие и Кипър - ключовите стратегически приоритети на Турция вероятно ще останат същите и няма да са особено гъвкави.

Отношенията между Гърция и Турция се смекчиха в последните месеци, след като Атина подкрепи Анкара след мощните земетресения през февруари. Не е сигурно обаче колко дълго ще продължи това „размразяване“ на отношенията. Всъщност по време на предизборната си кампания Ердоган обеща да продължи да „дразни“ Гърция с щедрите разходи за отбрана.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис не смята, че ще има особена промяна в отношенията между двете страни. В отговор на въпрос за изборите в Гърция Мицотакис посочи, че приветства „относителното подобряване на климата след опустошителните земетресения в Турция“, но допълни, че не си прави илюзии. „Турската политика няма да се промени за една нощ“, коментира той пред OPEN TV.

Гръцките власти се оплакват най-много от стратегията на Турция за военноморско надмощие в Източното Средиземноморие. Това е основният градивен елемент на турския експанзионизъм през последните години и се счита за потенциална заплаха от Гърция.

Островите на раздора

Константинос Филис, директор на Института по глобални въпроси и професор по международни отношения в Американския колеж в Гърция, твърди, че има значителна разлика в стила между съперниците на изборите в Турция. Според него обаче е малко вероятно техните позиции да се окажат твърде различни по въпросите за сигурността в Егейско море.

Той пояснява, че доктрината за военноморското надмощие на Турция в Източното Средиземноморие и въпросът за демилитаризацията на гръцките острови е изобретение на кемалистите. Опонентът на Ердоган Кълъчдароглу произхожда от партията, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

Официалната позиция на Турция е да изисква Атина да демилитаризира източните егейски острови, докато много гърци се опасяват, че Турция има териториални амбиции към тях. „Не знам колко лесно ще бъде за Кълъчдароглу да промени реториката, когато Ердоган вдигна летвата толкова високо“, посочва Филис.

Президентът на Кипър Никос Христодулидис прогнозира в скорошно интервю за Politico възобновяване на преговорите за обединяване на разделения остров след изборите в Турция. Той подчертава обаче, че не смята, че Ердоган и Кълъчдароглу ще се разминават значително в подхода си към Кипър.

„Отношението и подходът на Турция към кипърския проблем във времето няма да се влияе от промените в правителството в страната“, коментира Христодулидис.

„Ако Ердоган си осигури преизбиране, подходът на Турция към дългогодишните спорове с Гърция е малко вероятно да се промени“, посочва и Емре Пекер, експерт по Турция и ЕС във фирмата за анализ на риска Eurasia Group. Според Пекер Ердоган ще бъде отворен за диалог, но също така бързо ще заеме агресивна позиция, ако разговорите забуксуват.

„Ако Кемал Кълъчдароглу победи, подходът на Анкара към Атина ще бъде много по-приятелски – дори ако червените линии на Турция не се преместят“, казва още Пекер.

Назрява времето за дипломация

Сонер Чагаптай, директор на Турската изследователска програма във Вашингтонския институт, коментира, че „или Ердоган ще загуби и 20-те години на неговото управление ще приключат, или ще спечели и Турция ще стане пълна автокрация. За Гърция това означава избор между демокрация или автокрация в съседство в обозримо бъдеще“.

Според него автократите обикновено използват външната политика, за да отвлекат общественото внимание от проблемите си, докато Кълъчдароглу ще се стреми да задълбочи връзките с Европа и търговските отношения чрез митническия съюз ЕС-Анкара.

Анализаторът казва още, че енергията може да предостави основа за сътрудничество, а не за конфронтация, тъй като Гърция ще бъде основната входна точка в ЕС за газ от Централна Азия и Кавказ, който Турция ще транспортира на запад.

Не е изненадващо, че висши дипломати настояват, че е крайно време отношенията между Атина и Анкара да се върнат в релси. В Гърция на 21 май също ще се проведат избори, така че има възможност за „нулиране“.

Много политически анализатори прогнозират, че дори Ердоган да излезе като победител след вота, страната ще е в толкова тежко икономическо положение, че той ще трябва да се съсредоточи върху големи реформи и привличане на чуждестранни инвестиции, вместо да води нови битки с Гърция.

През втората половина на годината в Гърция също ще има ново правителство, както и в Кипър. Това е добра ситуация за нов положителен тласък за внасяне на повече стабилност в този регион, посочва главният външен съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер.

„Има желание и от двете страни на Егейско море да се търси мир и да се постигне компромис“, коментира и посланикът на САЩ в Гърция Джордж Цунис, който говори на икономическия форум в Делфи наскоро.

Според Цунис САЩ ще помогнат, ако бъдат помолени, но според него не е работа на Вашингтон да диктува какво трябва да се направи. Той посочи, че когато има напрежение между Гърция и Турция, „ние наистина изпитваме загриженост, но насърчаваме двамата ни съюзници в НАТО да разрешават проблемите си с дипломатически средства в съответствие с международното право“.

Според Филис Гърция не трябва да чака предложения от западните съюзници, а трябва да подготви своя собствена пътна карта и да представи пред Турция и Запада как възприема бъдещето на региона и как могат да се проведат смислени преговори с Турция.

„Разговорите за митническия съюз ЕС-Турция ще започнат скоро и от Гърция зависи да убеди Франция и Германия, че Европа ще постигне стабилност и възстановяване на реда в регион, за който има много причини да се интересува: миграция, енергия или бъдещето на провалени държави като Либия“, заключава той.