Умората от Украйна у Запада бе посята от лидерите му

Два месеца след инвазията на Русия срещу Украйна предупредих за евентуална „умора от Украйна“. Западните лидери и общественост изненадаха всички с това колко издръжлива се оказа подкрепата им за Украйна - морална, финансова и (макар винаги леко закъсняваща) военна. Но въпреки че отне много повече време, отколкото се опасявах, умората от Украйна ни застигна, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

Не се окуражавайте твърде много от способността на лидерите на ЕС да избягват най-лошото. Разбира се, решението за започване на преговори за членство с Украйна (и Молдова, а след време и с Босна и Херцеговина) е добре дошло. И въпреки съпротивата на Унгария, останалите 26 членки на ЕС несъмнено ще намерят начин да осигурят обещаната от тях четиригодишна програма за финансиране на стойност 50 милиарда евро за Украйна, когато се срещнат отново през 2024 година, казва Сандбу.

Фактът, че тези решения висяха и бяха възприемани от мнозина като еднакво вероятно да тръгнат в обратната посока, показва колко крехка може да бъде подкрепата за Украйна.

Решенията идват след месец, в който общественият дискурс за Украйна се промени значително към по-лошо. Фокусът се измести от героизма на президента Володимир Зеленски към неговото изтощение и от украинското единство към политическите разделения. Напоследък се коментира много недоверието между президента и неговия висш генерал Валерий Залужни, както и буксуващата контраофанзива. Неуспехът на Запада да продължи с финансовата и военна подкрепа с право привлече много внимание.

Нищо от това не е ново. Чувствителността на Зеленски към популярността на Залужни, както и безпокойството от централизиращите тенденции на неговия екип са добре известни отдавна. Едва ли е шок, че е президентът е изтощен. Що се отнася до разочароващото контранастъпление, военни експерти предупредиха овреме, че би било безпрецедентно подобна операция да успее при липса на превъзходство във въздуха. А трудностите на САЩ и ЕС да изпълнят обещанията си за финансиране продължават от месеци.

Това, което е поразително обаче, беше скоростта, с която тези добре известни факти започнаха да обрисуват една картина на разклатена Украйна и колеблив Запад. Урокът е, с други думи, как внезапно един наративен може да се отприщи дори без големи промени на терен, коментира Сандбу. За няколко седмици само залогът на Владимир Путин, че Западът няма да запази курса, изглеждаше по-добър от всякога - и започна да се признава като такъв.

Съзнавайки това, западните лидери похвално работят усилено, за да противодействат на променящия се наратив. За да успеят обаче, те трябва да обърнат внимание на общественото разбиране за конфликта в техните страни. Не е достатъчно да кажат „борбата на Украйна е и наша борба“ и да обещаят да подкрепят Киев „колкото е необходимо“, ако действията им показват дискомфорта от последиците от тези обещания.

Имаме си работа с общественото мнение, което се уморява от конфликт, който се проточва поради нашите собствени забавяния в предоставянето на Украйна на най-мощните оръжия, посочва авторът.

Във финансово отношение ние позволихме да се разрази дебат относно наложителното намиране на бюджетни спестявания, като същевременно се обърне внимание на кризата с издръжката на живота - което естествено прави по-трудно да се каже на гражданите, че финансирането за Киев трябва да бъде абсолютен приоритет. Показателно е, че единствената западна страна, която отдели значително дългосрочно финансиране за Украйна – Норвегия се ангажира със 7,5 милиарда евро за пет години – по-скоро спечели от използването на енергията от Путин като оръжие.

Западните лидери са изправени пред необходимостта да изразходват повече политически капитал днес, защото избягваха трудните политически избори вчера. Това важи както за оръжията, така и за финансовата подкрепа. А също и за комбинацията от двете: неуспехът на Европа да изпълни обещанието си за 1 милион артилерийски снаряди за Украйна произтича от ограничения ѝ производствен капацитет, който можеше да бъде по-голям, ако парите бяха отделени по-рано.

Директно казано, западните лидери оставиха своите общества да почувстват, че войната ще е по-лесна, отколкото се оказа. Те не се осмелиха да поискат жертва под формата на „вид военновременна икономика“. Но това си остава от решаващо значение за Европа, чиято сигурност все още ще зависи от помощта за украинската победа - особено ако Доналд Тръмп се върне като президент на САЩ. Устойчивостта и стратегическата автономия изискват поне минимална способност да се приемат някои лишения, защото поражението на Украйна би влошило всичко.

След като решението за започване на преговорите за членство на Украйна в ЕС беше обявено в Брюксел, Зеленски каза: „Историята се прави от тези, които не се уморяват да се борят за свобода“. Това не е съвсем правилно. Всички се уморяват. Историята се прави от онези, които въпреки това продължават, завършва Сандбу.