Световната финансова система е стабилна, но остават някои рискове

Икономическите настроения на последните срещи на МВФ и Световната банка бяха оптимистични, поне в сравнение с предупрежденията за тежко възстановяване на срещите през октомври. Ключът към това настроение е изненадващата устойчивост на световната финансова система. Централните банки са близо до пиковите си лихвени проценти, а геополитическото напрежение нараства, но изглежда системата понася това.

Докладите на МВФ и Борда за финансова стабилност (FSB), който наблюдава глобалната финансова система, обаче са на едно мнение, че има някои забележими оставащи рискове, а скрити такива могат да се появят по неравния път към дезинфлацията. Монетарните власти трябва да останат бдителни, пише Financial Times в редакционен коментар.

Първо, разтегнатите оценки в много класове активи и високата корелация могат да се окажат токсична комбинация. Инвеститорите се възползваха от очакванията за спад на лихвите и ръст на корпоративните печалби. Въпреки признаците за по-малко предстоящи лихвени съкращения пазарните оценки остават бичи, като продължаващите покупки повишават цената на активите, вариращи от акциите на Великолепната седморка (американските технологични гиганти – бел. прев.) до волатилни криптовалути, а повсеместният апетит за риск продължава да дава тласък на облигациите, акциите и суровините, като средната корелация е над 90-ия исторически процентил. Промяна в нагласите на инвеститорите може да се окаже катастрофална, тъй като спадовете на цените ще се разпространят сред класовете активи и ще доведат до влошаване на глобалните финансови условия.

На следващо място, паралелната банковата система – финансови институции, вариращи от хедж фондове до застрахователни компании – все още не разполага с ликвидността, за да абсорбира корекции на цените, според FSB. Въпреки неотдавнашните шокове, които алармираха регулаторите в сектора, годините на високи лихвени проценти и последователни кризи влошиха ситуацията, като допълнително изчерпаха резервите му. Скок в марджин изискванията или тези за обезпечения може да доведе до спешни продажби от банките в сянка, което може да прехвърли стреса към глобалната система.

В традиционната банкова система също има уязвимости. Цените на търговските недвижими имоти (CRE) се понижиха от началото на пандемията от Covid. Банковите системи на някои държави са с изключително голяма експозиция към тях, особено Кипър, Малайзия и Южна Корея, а регионалните банки в САЩ също имат висока експозиция, въпреки че американските надзорни органи изглеждат по-бдителни след фалита на Silicon Valley Bank. По-нататъшните спадове на цените могат да причинят фалити на местни банки с потенциал за глобално разпространение. Загубите от намаляващите цени на CRE и нискокачествените активи понижават капиталовите съотношения. Според МВФ 19% от глобалните банкови активи сега са в банки, които не отговарят на неговите директиви за тези съотношения, много от тях в Китай.

В глобален мащаб бремето на държавния дълг е тревожно висок. В година на избори по целия свят, за правителствата ще бъде по-трудно да ограничат разходните и данъчните обещания дори ако динамиката на дълга изглежда тревожна. Дългът на САЩ е особено обезпокоителен. Високата и волатилна доходност по американските ДЦК, която е в основата на ценообразуването на финансовите пазари, рискува да увеличи глобалния натиск върху лихвите. Засилването на долара напоследък пък може да доведе до дефолт по дълга на държави с ниски доходи, което, макар и недестабилизиращо в световен мащаб, ще засегне стотици милиони бедни хора.

Тези рискове са съществени, но настоящите проблеми могат да бъдат разрешени. След десетилетие на отбелязване на проблема регулаторите трябва да постигнат напредък в подобряването на прозрачността в паралелната банковата система. Стрес тестовете и мониторингът на ликвидността остават важни предвид повишената несигурност. Централните банки също така трябва да бъдат ясни и предпазливи в своите комуникации. Монетарните власти могат да финансират облекчаване на дългове и да развият рамки, които биха позволили бързи реакции след фалит на банки.

Този цикъл на повишаване на лихвите може да има добър край, с укротена инфлация и непокътната финансова система. Но това може да означава, че цените на активите ще останат високи - което е заплаха дневният ред, фокусиран върху инфлацията, да не изпълни целта си, завършва британското издание.