Европа се събужда за новото си място в света, но ще успее ли да се рестартира?

Постигането на този баланс ще бъде трудно. Много хвалената реч на канадския премиер Марк Карни в Давос илюстрира проблема. Той правилно подчерта, че „средните сили“ ще трябва да си сътрудничат по-тясно, докато САЩ преосмислят ролята си. Реториката му обаче е конфронтационна – отчасти, без съмнение, по вътрешнополитически причини.

Канадците са отвратени от администрацията на Тръмп и искат лидерите им да се наложат, което Карни и направи. След това САЩ отговориха на новата търговска сделка, която Карни сключи с Китай, като заплашиха със 100% мита върху канадския износ за САЩ. Премиерът на Канада трябваше да обясни, че новото споразумение е много ограничено и е в съответствие с търговското споразумение между САЩ, Мексико и Канада.

Докато администрацията е готова да нагнетява напрежение – и американските съдилища, Конгресът и финансовите пазари се съгласяват с това с доволство, Канада е в губеща позиция, посочва Крук.

Човек би си помислил, че Европейският съюз, далеч по-голяма икономика от Канада и много по-малко зависима от търговията със САЩ, би имал по-добри възможности. И все пак, дори сега, Европа показателно се възприема като съвкупност от средни или по-малки сили, а не като самостоятелна голяма сила.

Предвид населението, мащаба на икономиката и загрижеността за „все по-тесен съюз“, липсата на геополитическа амбиция в Европа е озадачаваща. Гаранцията за сигурност на Америка след 1945 г. до голяма степен обяснява това. Защитен от силата на САЩ, ЕС би могъл да си позволи да се занимава с вътрешната му „хармонизация“ – мечтата на дребен бюрократ за това какво би трябвало да означава „съюз“, като същевременно игнорира предизвикателството за формиране на колективни стратегически цели и твърдата сила, необходима за тяхното постигане.

Може ли „разривът“ на глобалния ред от Тръмп, както правилно го нарича Карни, да наложи рестартиране – и ако е така, може ли следващата епоха на Европа да бъде епоха на обновление, а не на унижение? Всеки подобен дневен ред би изисквал три радикални иновации.

Първо, Европа би трябвало да даде приоритет на колективната сигурност. Това не е просто въпрос на много повече разходи за отбрана. То изисква и, в рамките на НАТО, изричен нов съюз за взаимна защита. Важно е този пакт да не се ограничава само до Европейския съюз: пълноценното участие на Великобритания, както и на други страни, е от съществено значение. Решенията относно военните ресурси и обществени поръчки ще трябва да бъдат тясно интегрирани. Всъщност европейските военни сили ще трябва да бъдат не само по-силни, но и до голяма степен обединени.

Второ, ЕС ще трябва да коригира десетилетна поредица от грешки в икономическата политика. Планът за това вече е старателно изложен в доклада на бившия управител на Европейската централна банка Марио Драги от 2024 г. Той документира в потискащи подробности регулаторните ексцесии, задушили европейските иновации; неуспеха за пълно интегриране на вътрешния пазар (въпреки и в някои отношения поради манията по „хармонизация“); лошо управлявания преход към по-чиста енергия; липсата на единен капиталов пазар; липсата на обща фискална политика; и липсата на истински европейска „външноикономическа политика“, съобразена с устойчивостта на веригата на доставки.

Трето, и най-трудно, ЕС се нуждае от културно пренареждане – към, както се казва, „колкото е необходимо съюз, колкото е възможно по-малко съюз“. В новия световен ред, който Тръмп заплашва да остави след себе си, е от съществено значение съюз, по-фокусиран върху колективната сигурност. Това няма да се постигне чрез отхвърляне на суверенитета и националната идентичност, към които гражданите сякаш все повече се привързват, в чисто изпълнителския стремеж към „все по-тесен съюз“.

Накратко, в името на Европа, брюкселският начин на мислене трябва да изчезне.

Какви са шансовете за преоткриване? Малки, без съмнение, но не и нулеви. Разривните сили на Тръмп се променят, по един или друг начин. Нито междинните избори, нито изборите през 2028 г. ще върнат нещата към ситуацията, в която се намираха. За Европа изборът е пълен провал или обновление. Без съмнение Европа е стигнала до ключов момент.