Обратният завой на Тръмп в Давос показа, че унижението си има граници

Обратният завой на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Гренландия донесе облекчение на финансовите пазари и на Европейския съюз, който се оказа изправен пред осакатяваща търговска война и унизително анексиране на територия от своя съюзник САЩ. Това със сигурност няма да поправи трайните щети върху трансатлантическите отношения. Тормозът, изнудването и подигравките вече са предпочитаният от Вашингтон начин да се справя с безкрайното си недоволство. Европа обаче трябва да гарантира, че сблъсъкът ѝ с реалността тази седмица не е бил напразно, пише в коментар колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.

Методите на администрацията на Тръмп в опит да се добере до арктическото „парче лед“ – от наричането на Дания „незначителна“ до заплахата с 200% мита върху френско вино – показват, че според властите целенасоченото омаловажаване е начинът да привлече вниманието на Европа, да я принуди да „се стегне“ военно и да предложи отстъпки във всевъзможни преговори. Тъй като Европейският съюз зависи от САЩ за своята отбрана (и тази на Украйна), енергетиката и технологиите, той е лесна мишена. Не на последно място, причина е и тромавата и предпазлива природа на блока. Разделенията между 27-те държави членки също не помагат.

Но тази игра на Давос hold 'em (по популярната покер игра Texas hold 'em, бел. ред.) показа склонността на САЩ да допуска грешки от самочувствие. Лидерите от ЕС като Еманюел Макрон, скрит зад чифт авиаторски слънчеви очила, този път бяха много по-наясно с цената на отстъплението, когато на карта е поставен териториалният суверенитет.

Общественото мнение във Великобритания и Франция е против това да се даде Гренландия със сила; дори крайнодесните партии вече не повтарят тезите на движението MAGA на Тръмп. Европейският парламент спря ратифицирането на търговската сделка със САЩ и на обсъждане бяха поставени и контрамита. „Да си щастлив васал е едно, да си нещастен роб е нещо друго“, посочи белгийският премиер Барт де Вевер.

Без съмнение нестабилните финансови пазари – "криптонитът" на Тръмп – допринесоха за евентуалното оттегляне от настояването за Гренландия. Своя принос имаше и Марк Рюте, ръководителят на Организацията на Северноатлантическия договор, който каза в интервю за Bloomberg, че е постигнат пробив в преговорите чрез фокусиране върху сигурността на Арктика, а не върху суверенитета.

И все пак дори самонадеяната американска администрация би трябвало бавно да осъзнава цената на това да загуби Европа. Противно на твърденията на Тръмп, НАТО не е еднопосочна улица. Европейците формират съвместни планове за закупуване на оръжия, като например фонда SAFE на стойност 150 млрд. евро, заема от 90 млрд. евро за Украйна и в някои случаи харчат по-пропорционално за отбрана от американците.

Същият президент, който „насърчи“ европейците да се грижат за собствената си сигурност – дори Белгия е изпълнила целите на НАТО за разходи за отбрана – може да открие, че един по-самостоятелен континент ще бъде далеч по-малко покорен. Бившата американска високопоставена държавна представителка Селест Уоландер предупреди пред Foreign Affairs миналата година, че отблъскването на Европа ще остави САЩ „сами и изтощени“.

Показателно беше, че бизнес лидерите похвалиха новооткритата смелост на ЕС. Конър Хилъри, съглавен изпълнителен директор на JPMorgan Chase за Европа, говори по CNBC за добре дошлите доказателства тази седмица за „по-голяма сплотеност сред европейските лидери, повече политики, насочени към растеж на бизнеса, стабилност, иновации, инвестиции и т.н.“.

При положение че Гренландия остава поредната точка на натиск, която Тръмп ще използва, както му е удобно – и с въпроса за съдбата на Украйна – Европа не бива да се успокоява или да пропилява отворилата се възможност. Привидната решимост на Макрон и другите европейски лидери да не коленичат пред императора отговаря на актуалните събития, но уязвимостите остават. По-слабите икономики в Европа са уязвими от търговски сблъсъци. Претоварените бюджети с усилие се опитват да отговорят на изискванията за отбрана. Индустриалният вътрешен фронт се нуждае от укрепване срещу китайската конкуренция. А за страни като Полша заплахата от загубата на американската защита срещу Русия остава екзистенциална, както пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Необходима е стратегия, която да гарантира, че Европа може по-добре да поеме цената на тормоза. Това означава да се отвръща на удара, но също така и да се признае, че светът се е променил и вътрешните битки с популистите също трябва да бъдат спечелени. Това ще означава да се направи повече за местните производители от това безгрижно да се подписват нови споразумения за свободна търговия, като това с Меркосур в Южна Америка. Сделката е почти толкова непопулярна във Франция, колкото и Тръмп, и Макрон беше прав да я нарече "от друга епоха".

Европа спешно се нуждае от укрепване на единния си пазар, за да замести загубения износ в чужбина, като премахне вътрешните бариери и стимулира инвестициите – както призовава бившият италиански премиер Марио Драги – за да компенсира загубената производителност и растеж. Суровата нова геополитическа реалност означава поставяне на местната индустрия на първо място с клаузите „Купувайте европейско“ в момент, когато вносът от Китай е удар върху производителите на автомобили.

Това означава и подновен тласък в отбраната, подкрепен от съвместен дълг, за да се гарантира, че бъдещото бреме на разходите от 720 млрд. долара годишно ще бъде споделено и гратисчиите вече няма да могат да избягват задълженията си. Трудно е да се убедят всички страни в достойнствата на плановете за замяна на трилиони национален дълг с общи облигации. Но при заплахата от бъдеще на нещастно робство, размахвана постоянно от лакеите на Тръмп, ако не е сега моментът, то кога?