Логиката на Тръмп за Гренландия хвърля в паника Европа и НАТО

Обосновката на американския президент Доналд Тръмп за обезглавяването на правителството на Венецуела подхранва опасенията сред европейските политици, че скоро биха могли да се изправят пред екзистенциална дилема заради Гренландия, пише Bloomberg.

През уикенда Тръмп обясни решението си да задържи лидера на Венецуела Николас Мадуро и да остави САЩ да управляват страната като съвременно възраждане на доктрината „Монро“ от XIX век - „доктрината Донроу“, както той я нарече. Принципът по същество претендира за правото на САЩ да ръководят цялото Западно полукълбо и да контролират всички важни активи в него.

За Тръмп това включва и Гренландия.

Той изрично посочи връзката след военния удар във Венецуела, заявявайки, че „абсолютно“ трябва да контролира полуавтономната територия в рамките на Дания от съображения за сигурност. Логиката не е за пренебрегване – Белият дом наскоро я изложи в стратегия за националната сигурност. А Тръмп сега използва политиката, за да оправдае дръзката си намеса във Венецуела, показвайки докъде е готов да стигне.

За Европа и НАТО това има сериозни последици. Действията на Тръмп по отношение на Гренландия биха противопоставили САЩ на други членове на трансатлантическия военен алианс, който те ръководят и за чието основаване са допринесли, опетнявайки доверието в НАТО.

„Ако САЩ решат да атакуват военно друга страна от НАТО, тогава всичко приключва, включително НАТО и по този начин сигурността, установена от края на Втората световна война“, заяви датският премиер Мете Фредериксен пред датската телевизия TV2.

Арктическият регион придобива все по-голямо значение с напредъка на изменението на климата. Източник: Bloomberg

Гренландия, разбира се, не е Венецуела, посочват редица европейски политици. Островът попада под гаранцията за колективна отбрана на НАТО, в която се твърди, че нападение срещу един член на алианса е нападение срещу всички. Това на теория би трябвало да осигури значителен възпиращ фактор срещу всяко традиционно военно нападение.

И все пак, последните действия на Тръмп представят манията му по Гренландия в нова светлина.

„Имаше основания за безпокойство още преди Венецуела, когато ставаше дума за интереса на Тръмп към Гренландия“, изтъква Расмус Зьондергаард, експерт по външната политика на САЩ в Датския институт за международни изследвания. „Ситуацията се изостри, тъй като Доналд Тръмп сега действа в съответствие с тази доктрина, сигнализирайки, че е готов да направи много, за да преследва интересите си“, добавя той.

Датското правителство е обезпокоено, приемайки заплахите на Тръмп сериозно, а не като реторика или тактика за преговори. Последните изявления от Копенхаген отразяват тази загриженост, като правителството до голяма степен не желае да каже каквото и да било публично, за да избегне подхранване на напрежението.

„Вярвам, че той вярва сериозно и това, разбира се, е неприемливо“, посочва Фредериксен, добавяйки: „Неприемливо е да се оказва натиск върху Гренландия. Гренландия заяви много ясно, че иска сама да определя собственото си бъдеще. Това бъдеще не трябва да бъде определяно от други“.

Макар че Гренландия е самоуправляваща се територия, където местното правителство контролира повечето вътрешни въпроси, Дания отговаря за отбраната и сигурността на арктическия остров. Регионът придобива все по-голямо значение, тъй като изменението на климата отваря нови търговски пътища и разкрива нови природни ресурси.

В отговор Русия и Китай преместиха допълнителни ресурси в района, борейки се за контрол със САЩ и техните съюзници от НАТО.

Американската интервенция в Гренландия би имала дълготрайни последици за този баланс на силите, потенциално дестабилизирайки целия западен отбранителен алианс.

За НАТО перспективата повдига неудобни въпроси дали най-силният му член все още гледа на ангажиментите си към алианса като към обвързващи или като незадължителни. Това също така подчертава структурна слабост в рамките на алианса: клаузата за взаимна отбрана по член 5 на НАТО не урежда изрично какво се случва, ако един член атакува друг.

„Употребата на сила би била огромна заплаха за алианса и би допълнила съществуващите опасения относно ангажимента на САЩ към него“, коментира Йън Лесър, сътрудник на Германския фонд „Маршал“, специализиран в политиката за сигурност на САЩ и трансатлантическата политика. „В малко вероятния сценарий на военно развитие на гренландския въпрос, това би поставило НАТО и трансатлантическите отношения в реална опасност и би било истински подарък за Русия и Китай“, смята експертът.

Подобно събитие би поставило на изпитание силата и единството на Европейския съюз (ЕС). Ако НАТО се разпадне отвътре, Дания ще бъде принудена да се обърне към своите партньори от ЕС, като на практика ги помоли да оценят защитата на Гренландия срещу запазването на отношенията си с Вашингтон.

Членовете на ЕС нямат военната мощ, за да се противопоставят директно на САЩ, и са близки съюзници на Вашингтон от близо 80 години. Те са изправени и пред други екзистенциални проблеми със сигурността, включително войната на Русия в Украйна на източния фланг на Европа.

Всяка употреба на сила би представлявала и безпрецедентно изпитание за член 42 от Договора за ЕС, който задължава членовете да предоставят помощ и съдействие на държави, изправени пред атаки извън блока.

„Притеснявам се, че в много европейски столици други интереси биха надделели над гнева от потенциална атака на САЩ. Все още има нужда от американците, например когато става въпрос за руската заплаха“, посочва Зьондергаард. „Само по себе си това би могло да бъде цел на Тръмп – да раздели Европа“, смята той.

Засега лидерите на ЕС просто поддържат и демонстрират солидарността си спрямо Дания и Гренландия, подчертавайки, че островът попада под защитата на НАТО в случай на агресия. Европейската комисия (ЕК), омаловажи сравненията между плановете на Тръмп за Венецуела и Гренландия.

„Гренландия е съюзник на САЩ и е част от НАТО, което е голяма разлика“, заяви Паула Пиньо, главен говорител на Брюксел, по време на пресконференция. „Следователно ние напълно подкрепяме Гренландия и по никакъв начин не виждаме възможно сравнение с това, което се случи“, добавя той.

Но това не е гаранция, че Тръмп в крайна сметка няма да се опита да принуди Гренландия и Дания да му се подчинят.

„Не съм нервен човек, нито съм наивен“, изтъква Фредериксен. „Така че в момента следя всички движения на картата“.