Ударът на Тръмп по Венецуела насочва фокуса към най-големите петролни резерви в света

Американските военни удари във Венецуела и последвалите коментари на президента Доналд Тръмп повдигнаха въпроса за масовото увеличение на производството на венецуелски петрол под контрола на САЩ, пише Oilprice.

Не е ясно кога, как или дори дали това може да се случи. Но Венецуела разполага с най-големите доказани резерви в света, а Тръмп предложи на американски компании да инвестират в страната, за да се възползват от петрола ѝ.

Изключително тежкият суров петрол на Венецуела е силно търсен, тъй като е идеален за специализирани рафинерии – като тези на брега на Мексиканския залив – които разполагат с инсталации, позволяващи им да преработват този гъст петрол във високомаржови продукти като бензин и дизелово гориво.

Тъй като ситуацията все още е в процес на промяна, това е едно от няколкото потенциални последици за световната икономика – и за ключовите партньори на Венецуела: Русия, Иран, Китай и Куба.

Русия

Цените на петрола отбелязаха най-големия си годишен спад през 2025 г., откакто пандемията от COVID-19 доведе до срив световната икономическа активност през 2020 г.

За Москва тези спадове вече са се отразяват, а събитията във Венецуела след задържането на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро биха могли да утежнят ситуацията.

„Ако нашите американски „партньори“ получат контрол над петролните находища във Венецуела, те ще контролират повече от половината от световните петролни резерви. Вероятно планират цените на петрола ни да не надхвърлят 50 долара за барел“, написа олигархът Олег Дерипаска на 3 януари.

Той е един от малкото олигарси, които са критикували пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Но коментарите му отразяват интереса на Кремъл да поддържа високи цени на петрола.

„Перспективата САЩ да придобият влияние върху производството на венецуелски петрол... очевидно е нежелана в Москва“, заяви пред радио „Свободна Европа“ анализаторът Александра Ситенко.

Не е ясно дали САЩ ще поемат контрола над петрола на Венецуела. Изпълняващият временно длъжността президент Делси Родригес, която положи клетва пред парламента на Венецуела на 5 януари, направи неясни коментари относно сътрудничеството с Вашингтон.

„Ще са необходими значителни инвестиции, за да може Венецуела да обърне спада в производството, наблюдаван през последните десетилетия“, заяви говорител на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Вашингтон сигнализира, че е заинтересован от икономически ползи от работата с Москва. Стратегията за национална сигурност говори за желанието за „възстановяване на стратегическата стабилност с Русия“.

Кремъл също се почувства застрашен от обявените през декември намерения на Тръмп да блокира санкционирани танкери, пътуващи към или от Венецуела, което повишава нивата на риск и несигурност за руските танкери от т. нар. сенчест флот, които Москва използва, за да избегне санкциите.

Иран

Блокадата е едно от многото неща, които излагат Иран на същите рискове като Русия, както беше подчертано миналия месец, когато американските сили задържаха танкер, част от иранския сенчест флот, докато плава край бреговете на Венецуела.

Страната помага на Иран да избягва международните санкции в продължение на години.

Ключов продукт, който Венецуела също доставя от Русия, е разредител – агенти за разреждане на гъстия, тежък вид суров петрол на Венецуела. Използвайки кораби от сенчестия флот, Иран е изнесъл големи количества разредител за Венецуела в замяна на петрол (който изпраща към Китай) и злато.

Венецуела също е купувач на иранско оръжие, като последните санкции на САЩ , свързани с търговията, бяха обявени на 30 декември. В него се отбелязват покупки на дронове и „конвенционални оръжия“, както и химикали за балистични ракети.

Бъдещето на тези доходоносни сделки изглежда меко казано несигурно на фона на сегашното масивно военноморско присъствие на САЩ в Карибите.

Междувременно, дори на фона на продължаващите политически сътресения в самия Иран, някои ирански медии спекулират, че съдбата на дълга на Венецуела към Техеран в размер на 2 млрд. долара е под въпрос.

Китай

Китай е друг ключов партньор на Венецуела. Пекин вече заяви, че „остро осъжда крещящата употреба на сила от страна на САЩ срещу суверенна държава“.

Последната среща на Мадуро, часове преди залавянето му от американските сили, е била с Цю Сяоци, китайския пратеник по латиноамериканските въпроси. Мадуро се срещна и с китайския лидер Си Дзинпин в Москва миналата година.

Наред с дипломатическите контакти, Китай е и основният клиент на Венецуела по отношение на доставките на петрол.

Даниел Стерноф от Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийското училище за международни и обществени въпроси предполага, че контролът на САЩ върху венецуелската индустрия може да застраши тези доставки.

„Износът на венецуелски суров петрол може да бъде смислено пренасочен от Китай към крайбрежието на Мексиканския залив“, заяви той на 4 януари.

Но макар тази търговия да е била важна за Каракас, тя може би е по-малко важна за Пекин.

Китай покрива приблизително 4-5 процента от вноса си на петрол от Венецуела. Загубата на част или дори на целия този внос би представлявала известен удар, но не и катастрофа.

Куба

Може би никоя друга страна не е толкова уязвима към прекомерните последици от действията на САЩ във Венецуела, колкото Куба.

Страната, изпитваща финансови затруднения, е силно зависима от Венецуела за енергийни доставки, които получава на силно субсидирани, изгодни цени.

„Венецуела снабдява Куба с приблизително 35 000 барела петрол на ден, което представлява 50 процента от петролния дефицит на острова“, коментира Хорхе Пиньон от Тексаския университет в Остин. „Куба няма финансовите ресурси, за да откупи този евентуален недостиг“, посочва той, добавяйки, че за да избегне икономически колапс, „правителството на САЩ може да поиска от Венецуела да продължи да снабдява Куба с петрол“.

Прилагането на американските санкции вече доведе до намаляване на енергийните доставки, а Куба страда от все по-голям брой прекъсвания на електрозахранването, засягащи както жилищните имоти, така и промишлеността.