Новият лидер на Венецуела е точно този, когото петролното лоби искаше

Докато САЩ заплашваха властта на Николас Мадуро през последните месеци, група мениджъри, адвокати и инвеститори, свързани с петролната индустрия, представяха своите аргументи на всеки, който би ги изслушал – администрацията на Тръмп, сътрудници в Конгреса: неговият номер 2 Делси Родригес трябва да заеме мястото му във Венецуела, пише Bloomberg.

Като министър на петрола Родригес отдавна е контактът за връзка за висшите мениджъри, които впечатли, успявайки да прекара венецуелската индустрия през международни санкции, икономически натиск и вътрешното им лошо управление. Независимо от лоялността си към режима на Мадуро тя би била в най-добра позиция да прокара плана на САЩ за възстановяване на Венецуела до славните ѝ дни като петролен извор, твърдят мениджъри и лобисти.

Вътрешният кръг на президента Доналд Тръмп стигна до същото заключение, въпреки че според хора, запознати с въпроса, те са го направили самостоятелно. И двете групи вярваха, че вицепрезидентът, дълго време смятана за мост между правителството и частния сектор, може да стабилизира петролната икономика на Венецуела и да улесни американския бизнес по-бързо, отколкото водещата дисидентка Мария Корина Мачадо, казват източниците.

В администрацията са били наясно с хаоса, който настъпи в Ирак след падането на Садам Хюсеин. Като оставим настрана бизнес интересите, поддържането на някакво подобие на приемственост в бизнеса ще бъде от решаващо значение за успешен преход – такъв, какъвто администрацията на Тръмп тепърва трябва да установи. А Родригес отговаря и на двата критерия: тя ръководи петролната машина на Венецуела и има десетилетни връзки с останалите социалистически бастиони в управлението.

Сред застъпниците на Родригес не са били директно най-големите американски петролни компании, които са изненадани от отстраняването на Мадуро и все още се опитват да разберат как да работят с Вашингтон по следващите стъпки, казват източници, запознати с въпроса. Но има по-широко съзвездие от американски и международни компании, които работят във Венецуела от години, и много от тях имат контакти в Белия дом и Капитолия, отбелязват източниците.

Делси Родригес през 2017 г. Снимка: Bloomberg LP

Говорител на Chevron Corp., единствената голяма американска петролна компания с лиценз за работа във Венецуела, заяви, че „не е имала предварително уведомление за скорошната операция и не е участвала в никакви дискусии с представители на администрацията относно управлението на Венецуела след Мадуро“. Казва се още, че операциите на компанията в страната продължават без прекъсване и в пълно съответствие със законите и разпоредбите.

На пресконференция в събота Тръмп подкрепи Родригес да застане начело на Венецуела поне засега. Мачадо, по думите му, няма нужния „респект“ да ръководи страната, което бе силен удар по неотдавнашния носител на Нобелова награда за мир и противниците на режима у дома и в чужбина, които залагаха надеждите си на нея.

Белият дом отказа коментар извън забележките, направени в неделя от държавния секретар и съветник по националната сигурност Марко Рубио, който играе ключова роля в управлението на Венецуела. Той каза, че САЩ ще използват петролната си блокада и регионалното си военно присъствие за постигане на политическите си цели. Той също така каза, че САЩ ще следят действията на Родригес повече, отколкото нейната реторика.

В изявление пред Bloomberg Television в понеделник главният изпълнителен директор на Greylock Capital Management Ханс Хюмс, който е част от комитета на кредиторите по суверенния дълг на Венецуела, повтори казаното зад закрити врата от някои световни петролни ръководители относно Родригес: „Ако искате някой, който може да работи в сравнително добри условия, вземете човека, който е работил в най-лошите условия“.

Той добави, че Тръмп поема голям риск, който, ако е успешен, може да „пренареди цялата енергийна конфигурация на света“.

Защо администрацията на Тръмп обърна гръб на Мачадо

Зад кадър Тръмп е взел решението си да не подкрепи опозиционерката Мачадо на базата на няколко ключови фактора, пише в. New York Times в материал. В това число влизат данни от американското разузнаване, според които опозицията ще има проблеми с това да оглави правителство, както и влошените отношения между Мачадо и водещи представители на обкръжението на Тръмп, според петима души, запознати с въпроса.

„Смятам, че ще е много трудно за нея да бъде лидер“, коментира още през уикенда Тръмп. Според него тя не притежава и вътрешна подкрепа, въпреки че Нобеловата награда за мир, която получи миналата година, ѝ носи известно признание.

Мария Корина Мачадо. Снимка: Naina Helén Jåma/Bloomberg

Президентът също така е бил убеден и от аргументи на свои високопоставени приближени, включително държавния секретар Марко Рубио, според когото ако САЩ се опитат да подкрепят опозицията, може допълнително да дестабилизират страната и да е необходимо по-силно военно присъствие. Засекретен разузнавателен анализ на ЦРУ изглежда отразява също този възглед, според един от запознатите с въпроса.

И макар самата Мачадо да положи усилие, за да се хареса на Тръмп, в действителност отношенията ѝ с Белия дом са обтегнати от месеци. Някои от високопоставените американски държавни представители са започнали да се изнервят от оценките ѝ за силата на Мадуро, имайки усещането, че тя предоставя неточни данни за това колко слаба и на ръба на краха е властта му. Те също така са започнали да се съмняват в способността ѝ да поеме властта във Венецуела.

Световните петролни интереси

Петролните компании с интереси във Венецуела, дом на едни от най-големите запаси от въглеводороди в света, сега искат да се уверят, че администрацията на Тръмп бързо ще облекчи санкциите, за да гарантира, че Родригес може да започне да постига резултати. Няма време за губене, казаха източниците, които говорят под условие за анонимност.

В края на декември Венецуела вече беше започнала да затваря петролни кладенци, защото ѝ свърши мястото за складиране, напълнено заради блокадата. Повече спирания биха затруднили възстановяването на икономиката на Венецуела и биха застрашили управлението на Родригес, посочват източниците.

Засега тя изглежда консолидира контрола върху съществуващите основи на режима. В понеделник Родригес положи клетва пред Народното събрание като изпълняващ длъжността президент. В пламенна реч в събота тя определи залавянето на Мадуро като „отвличане“ и призова за завръщането му, но източниците казаха, че според тях реториката ѝ е била предназначена да я предпази от вътрешни репресии.

В неделя вече възприе по-смекчен тон, като покани САЩ „да работят заедно по програма за сътрудничество, насочена към споделено развитие, в рамките на международното право и за укрепване на трайното съвместно съществуване в общността“.

56-годишната Родригес беше ключова фигура в тесния вътрешен кръг на Мадуро, ръководейки редица ключови сегменти на властта, включително Министерството на външните работи, което ѝ позволи да изгражда международни мостове. Тя беше назначена за министър на петрола през 2024 г. след широко оспорваното преизбиране на Мадуро, което я постави начело на националната петролна компания Petróleos de Venezuela SA, със задачата да изчисти корупцията и да внесе повече прозрачност в сметките на раздутата фирма.

Родригес, която е опитен играч на тенис на маса, редовно приема обаждания от висши мениджъри на международни петролни компании от Хюстън до Мумбай и има дългогодишни връзки в Пекин и Москва, които посещава с правителствения самолет.

Една от компаниите, които биха спечелили най-много от успешното възраждане на петролната индустрия на Венецуела, е Chevron. Американската ConocoPhillips, на която се дължат около 10 млрд. долара по неплатени арбитражни решения покрай изземването на венецуелските ѝ активи от държавата през 2007 г., също би спечелила, ако реши да се върне в страната, за да си възстанови дълга. Сред компаниите извън САЩ Shell има офшорна венецуелска газова сделка, която може да бъде подновена в кратък срок. Други действащи играчи във Венецуела включват испанската Repsol, италианската Eni и френската Maurel et Prom.

Дъщерята на революционера

Родригес започва политическата си кариера по време на покойния бивш президент Уго Чавес, след като завършва право в Централния университет на Венецуела.

Баща ѝ, Хорхе Антонио Родригес, е бил виден левичар през 60-те и 70-те години на миналия век и основател на марксистка партия. Той умира през 1976 г., след като е бил изтезаван в затвора от силите на държавната сигурност – определяща черта на политическия наратив на Делси. Нейният брат, Хорхе Родригес, е друг верен привърженик на режима и беше дългогодишен главен преговарящ на Мадуро със САЩ.

Тези, които са работили заедно с новия изпълняващ длъжността президент, често отбелязват дългите ѝ работни часове, като Мадуро наскоро заяви, че е отговаряла на съобщения до късно през нощта и рано сутринта. Тя беше и до Мадуро, когато той нареди най-агресивната вълна от репресии, която страната е виждала, за да се справи с дисидентите след оспорваното му преизбиране през 2024 г.

На срещи с финансови съветници в седмиците преди залавянето на Мадуро Родригес е била много фокусирана върху състоянието на задълженията на Венецуела и отношенията ѝ с американските петролни гиганти наред с други международни финансови въпроси, според един от източниците.

Подобно старание, заедно с липсата на обвинения от страна на САЩ, каквито имаше към Мадуро от години, направи Родригес фаворит не само за петролните компании, но и за някои облигационери, които искат да преструктурират дълг от около 60 млрд. долара.

Одобрението от Белия дом е „много ясен, в известна степен реалистичен подход“, капосочваза Кимбърли Брайер, помощник-държавен секретар по въпросите на Западното полукълбо по време на първия мандат на Тръмп.

Родригес „поддържа връзка с енергийни компании и те успяваха да се справят с нея, но това не означава, че тя е дългосрочно решение“, добавя Брайер, подчертавайки дълбоката ѝ връзка с режим, обвиняван за широко разпространени нарушения на правата на човека.

През 2021 г. Родригес показа на двама журналисти на Bloomberg News стаята в Министерството на икономиката в центъра на Каракас, където тренира тенис на маса, а трима от спаринг партньорите ѝ бяха на линия за демонстрации. Огромното пространство съдържаше две маси за пинг-понг. От стените ги наблюдаваха портрети на Мадуро, Чавес и Симон Боливар, освободили Венецуела от испанско владичество.