Плановете на Тръмп да управлява Западното полукълбо плашат еднакво приятели и врагове

Новата „Доктрина Донро“ на президента Доналд Тръмп – шумно провъзгласена след залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро и твърдението, че Вашингтон сега „управлява“ латиноамериканската страна – се стреми да установи хегемонията на САЩ над цялото Западно полукълбо, пише главният кореспондент по международните дела на Wall Street Journal Ярослав Трофимов в материал.

Въпросът, който си задават противниците и съюзниците на САЩ след нападението в Каракас, е дали това осланяне на имперското мислене в стил 19-ти век означава и отдалечаване от останалия свят, което би дало на Китай и Русия по-голямо влияние в техните региони.

„Тръмп не се опитва да постигне господство в целия свят, а господство в полукълбото“, коментира германският депутат Норберт Рьотген.

Окуражен от успеха на операцията на 3 януари във Венецуела, Тръмп вече сигнализира за потенциална американска намеса в Куба, Колумбия, Мексико, Гренландия – и, извън Северна и Южна Америка, в Иран.

Русия и Китай, които са инвестирали десетки милиарди долари и значителен дипломатически капитал в режима на Мадуро, реагираха сдържано. Отчасти това се дължи на надеждата, че Вашингтон сега ще бъде по-отзивчив към собствените им стремежи съответно в Европа и Азия, било то умишлено, или заради присъщите ограничения на американските ресурси.

„Пекин е запленен от интереса на Тръмп към сферите на влияние на големите сили“, коментира Тун Джао, старши сътрудник в Carnegie China. Страната има интерес да проучи „дали САЩ са готови да направят големи компромиси в Западния Тихи океан, включително по въпроса за Тайван и Южнокитайско море“, ако Китай покаже по-голямо уважение към САЩ в Северна и Южна Америка.

САЩ показаха на Русия как се прави „специална военна операция“

Същите сметки са в сила и в Москва, тъй като Вашингтон настоява Украйна да приеме мирно споразумение, което би удовлетворило някои от основните искания на Русия, включително предаване на територия, която руските сили не са успели да завземат през четирите години война.

Сергей Радченко, професор в университета „Джонс Хопкинс“, си спомня как преди пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. високопоставени руски стратези често са говорели за използването на присъствие във Венецуела като точка за оказване на натиск срещу САЩ.

„Сега Америка показа на Русия как трябва да изглежда „специална военна операция“, коментира той. „Ясно е, че Русия няма мускулите, които иска останалата част от света да вярва, че притежава. Това бе унижение за Русия и Китай: те шумно твърдяха, че установяват нов световен ред и все пак се оказаха неспособни да упражнят влияние дори и в страни, които са толкова важни за тях като Венецуела“, допълва Радченко.

От своя страна, Фьодор Лукянов, председател на Руския съвет по външна и отбранителна политика – орган, който консултира Кремъл, посочи в интервю за вестник „Комерсант“, че президентът Владимир Путин, въпреки дългогодишните си близки отношения с Мадуро, е фокусиран върху преговорите с Тръмп „по несравнимо по-важен въпрос – Украйна“ и следователно е малко вероятно да попречи на това начинание заради „второстепенни теми“ като Венецуела. 

„Тръмп е корав със слабите, но слаб с коравите и единствените хора, към които изпитва уважение, са Путин и [китайският лидер Си Дзинпин], поради което търси сделки с тях“, коментира Рафаел Глюксман, виден френски член на Европейския парламент, който призова европейските държави да разположат войски в Гренландия като знак на подкрепа за нейната демокрация. „Дори САЩ да не се намесят в Гренландия, целият този разговор за Гренландия вече представлява много силно послание към Москва“, посочва той. „Самоубийството на Запада би било покана към Путин да действа, казвайки му, че нашите врати и прозорци са отворени“, допълва той.

САЩ не се оттеглят отникъде

Независимо от мащаба на амбициите на Тръмп, краят на това, което някога се наричаше „международен ред, основан на правила“, вече не е под съмнение – дори сред последните му защитници в Европа и не само. Макар формата на зараждащата се международна система да не е ясна, голяма част от нея наподобява далечното минало – но с различен състав на основните играчи.

„Хората използват термини като империализъм, неоколониализъм, наместник – термини, които не са използвали от 80 години. Има нов световен ред и в него има сфери на влияние“, коментира Сумантра Майтра, основател на базираната във Вирджиния компания Clio Strategic Consulting и старши сътрудник в мозъчния тръст Център за обновяване на Америка. „Няма да воюваме с други велики ядрени сили в собствения им регион и е съвсем разбираемо, че никой няма да дойде в Западното полукълбо“, допълва той.

В тази нова обстановка суровата сила – военна и икономическа – е по-важна от всякога. И ключовата причина за фокуса на Тръмп върху Западното полукълбо, според неговите поддръжници, е именно заради настоящите ограничения на американската мощ, особено в сравнение с възхода на Китай.

Проблемът за много от американските съюзници е, че се оказват жертва на доктрината „Донро“. (Исканията на Тръмп разширяват оригиналната доктрина „Монро“ от 1823 г., кръстена по името на президента Джеймс Монро, според която САЩ няма да позволят на външни сили да се намесват в Западното полукълбо) Тръмп обяви Канада за 51-вия щат. Народът на Гренландия, чието автономно правителство, избрано миналата година, твърдо отхвърля аспирациите на Вашингтон, има пълно датско – и следователно европейско – гражданство.

Доктрината „Донро“ „ни оставя с въпроса дали президентът Тръмп вижда Европа, Кралство Дания, Гренландия и страните от НАТО като съюзници и партньори в сигурността или като противници и врагове“, посочва Йепе Кофод, бивш датски външен министър по време на първата администрация на Тръмп.

Също така не е ясно дали доктрината „Донро“ изключва интервенции извън Западното полукълбо. Според полския стратег Славомир Дембски, професор в Европейския колеж в Натолин, Варшава, само през последните седмици САЩ са извършили военни действия в Сирия и Нигерия в допълнение към Венецуела, като същевременно са се намесили политически в Украйна. „Не виждам никакво отстъпление на САЩ от света“, посочва той. „Те са хиперактивни, може би хаотични, има много несигурност за това къде ще се окажат, но като цяло резултат е съвсем ясен: Америка не се оттегля отникъде“, допълва той.

(със съкращения)