Европа се събужда за новото си място в света, но ще успее ли да се рестартира?

Европа очевидно се събужда за новото си място в света. Презирана, обидена и тормозена от бившия си американски защитник, нейните лидери се питат накъде оттук нататък. Дали бъдещето им е на ускоряващ се упадък – нова „ера на унижение“, както твърди Ейдриън Уулдридж? Или може би последните събития ще подтикнат радикално и отдавна отложено рестартиране, пише Клайв Крук за Bloomberg.

Това повдига друг въпрос: Какво точно би изисквало едно успешно рестартиране?

През следващите няколко години Европейският съюз (ЕС) трябва да се бори с президента на САЩ Доналд Тръмп. За да се справи не само с тази администрация, но и с нейното наследство – най-вероятно трайна промяна в световния ред, ЕС ще трябва да преосмисли самата си цел, с дълбоки последици както за настоящите, така и за бъдещите страни членки.

Непосредствената задача за справяне с Тръмп обикновено се определя като избор между помирение и отмъщение. Според тази рамка има твърде много преклонение и недостатъчна съпротива. Идеята, че Европа трябва да заеме едната или другата от тези позиции, изглежда правдоподобна. В този случай обаче е погрешно, пише Крук.

Стратегиите за умилостивяване и конфронтация се основават на едно и също погрешно схващане – а именно, че целта е да се смекчи поведението на Тръмп. Нито една от двете страни вероятно няма да постигне това.

Умилостивяването се проваля, защото Тръмп никога не е доволен и не вижда никое споразумение като обвързващо. Отмъщението също се проваля, защото САЩ имат ескалационно господство.

И двете страни ще загубят, ако икономическата враждебност се влоши. Европа обаче има повече за губене от САЩ и, поне в краткосрочен план, Тръмп се интересува по-малко от загубите на САЩ, отколкото лидерите на ЕС се интересуват от вредата за Европа. (Ако втората точка не беше вярна, президентът изобщо нямаше да наложи митата от „Деня на освобождението“.)

Така че Европа не може надеждно да повлияе на Тръмп по един или друг начин. Вярно е, че инвеститорите в САЩ имат своеобразно вето, колкото и неохотно да го упражняват. Когато Тръмп заплаши с нови мита, за да наложи искането си за придобиване на Гренландия, а смаяните лидери на Европа му отвърнаха с „Не“, фондовият пазар се срина и Белият дом се отдръпна – донякъде, засега.

Този резултат не засилва особено аргументите за „конфронтация с умереност“. Европа би била луда, ако не приеме заплахата от финансов колапс като инструмент за икономически ответни мерки. Отново, ескалационно господство: рисковете за собственото ѝ благополучие са твърде големи.

Правилният избор не е да коленичи или да се бори, а да се оттегли – тихо и учтиво.

По отношение на митата Крук препоръчва на европейските лидери класическия аргумент за едностранна свободна търговия. Няма нужда да се отговаря на протекционизма на САЩ с протекционизъм от ЕС, смята той. Нека САЩ налагат мита, както сметнат за добре, като същевременно европейските пазари остават отворени. Това ще сведе до минимум щетите за Европа.

По отношение на сигурността Европа трудно може да си позволи разпадането на НАТО – не на последно място, защото оплакванията на Тръмп, че Европа не си плаща за отбраната, са оправдани. Договорните ангажименти на САЩ не струват това, което бяха, но все още не са безполезни и в краткосрочен план Европа трябва да се стреми да избегне разпадането на алианса.

Отново, това не означава непременно подчинение. Може например да се предложат по-високи разходи за сигурността на Гренландия (което обслужва интересите на Европа, както и на Америка. Кажете, че островът не е за продажба и откажете да обсъждате това повече, пише Крук.

Междувременно спешно трябва да се увеличат и разходите за отбрана и производство, за да се намали зависимостта от САЩ. След това е подчертаното желание за сътрудничество със САЩ и тъгата, че Вашингтон се обърна толкова решително срещу идеята. Европа няма нужда да се противопоставя или да се подиграва, или да осъжда Съвета за мир например, а просто учтиво да откаже да се присъедини към него.