Социолог: Хората не вярват на институциите, след като не изпълняват обществената си функция

Няма как хората да вярват на институциите, когато виждат, че те не изпълняват обществената си функция. Това мнение изрази Ралица Даскалова, старши анализатор в Центъра за изследване на на демокрацията (ЦИД), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„95% от българите не вярват на политиците, политическите лидери и партиите и това води да разрив в цялостната демократична система. Тенденция през последните години не само в България, но и в Европа е да се формират крайни движения, които се опитват да бъдат коректив на неработещата система. По този начин се руши идеята за обществен ред и за функциите на институциите в една държава“, коментира тя.

Данните в доклад на ЦИД за завладяната държава и цената на корупцията показват, че е високо недоверието и в прокуратурата, и в съда, като над 80% от българите не им вярват. „С малко по-голямо доверие се ползват следователите“, посочи Даскалова , което според нея се дължи на факта, че хората не са толкова добре запознати с дейността им. Тя отбеляза, че отново почти седем от десет българи нямат доверие на следователите.

По думите на социолога липсата на съдебно преследване на корупцията води до недоверие сред хората и „тя се превръща в операционната система на обществения живот“. „Когато няма наказателно преследване, хората остават с усещането, че прокуратурата защитава тези, които са извършили престъпленията, вместо да ги разследва“, изтъкна Даскалова.

Тя съобщи, че от данните за корупционния натиск през годините се вижда, че той е намалял през 2010-2011 г., след което отново поема нагоре. „Причината е, че тогава имаше силен обществен мандат, както и в момента, а също и външен натиск от ЕС за осъществяване на реформи, включително в съдебната система“, обясни социологът.

Тя напомни, че през 2013 г. Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС, след което започнаха протестите и „цялостното усещане на хората беше, че системата се прояжда отвътре от различни системни интереси“.

Даскалова направи сравнение между начина, по който е завладяна българската държава и модела в Унгария. „Тук съществува конкуренция на различни елити, които се борят да обхванат държавните институции отвътре. Това не са едни и същи хора, но винаги се намират в хватката на интереси, различни от обществените“, анализира обществените процеси у нас Даскалова.

И добави, че авторите на доклада препоръчват въвеждането на по-прозрачна и публична система за разпределяне на делата, за да се върне доверието на хората в съдебната система. Друго решение би могло да бъде Европейската прокуратура, която да стане гарант при разследванията, тъй като доверието в българската прокуратура е твърде ниско.

„Изкуственият интелект има място в начина, по който се използват данните, например за проследяване какво се случва с дела с висок обществен интерес. Резултатите следва да бъдат публични, качени на специален сайт, така че медиите и гражданите да имат достъп до тях и системата да бъде осветена“, съветва социологът. Даскалова изтъкна, че тези препоръки не отменят необходимостта от реформи, но правят прехода малко по-мек.

Сред посочените проблеми в доклада е и липсата на конкуренция при обществените поръчки, за които държавата заделя между 16 млрд. и 19 млрд. евро годишно. Старши анализаторът от ЦИД посочи, че над една трета от всички обществени поръчки се печелят при конкурс, в който участва само една фирма.

Как се нагласяват обществените поръчки с „втори или трети кон“ от фирми, които подават формално оферти? Откъде губят данъкоплатците? Защо една година е кредитът на доверие на правителствата в България? Какви ще са нагласите на хората на президентски избори през есента?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.