Въпросът за неутралността на Швейцария отново събуди дебата за националната идентичност

За швейцарския милиардер Кристоф Блохер винаги е имало и още една битка.

85-годишният бизнесмен изгради репутацията си в производителя EMS-Chemie, след което превърна политическата си партия в най-голямата в страната, прокарвайки националистическо и антиимиграционни послания. Той се отдръпна донякъде през последните години, но никога не е стоял безучастно. И тъй като страната е напът да гласува за дългогодишния си неутралитет по-късно този месец, Блохер е в изборен режим, пише Bloomberg.

Предложението в бюлетината цели да промени конституцията, като премахне всякаква гъвкавост в начина, по който се прилага неутралитетът. В основата на кампанията е шокиращото решение на Швейцария от 2022 г. да приеме санкции на Европейския съюз срещу Русия, на което Блохер и Швейцарската народна партия се противопоставиха.

Дебатът отразява по-големи въпроси за това къде страната вижда себе си в свят на все по-разпокъсани международни отношения. За мнозина отдясно тя е загубила голяма част от това, което я е правила специална, и не може да си позволи неутралитетът да бъде отслабен.

Това е директен сблъсък между два конкуриращи се възгледа. Единият посочва суверенитета, неутралитета и дистанцията от по-големите сили – особено ЕС – като основи на успеха на Швейцария. Вторият разглежда международното сътрудничество като съществено за малка икономика, която може да управлява собствената си съдба само донякъде.

„Швейцарският неутралитет – не просто някакъв неутралитет, а швейцарският неутралитет – е част от швейцарската идентичност“, казва Блохер пред Bloomberg. Той е вложил 2 млн. франка (2,5 млн. долара) от собствените си пари в медийна кампания преди гласуването на 27 септември.

Поддръжниците на конституционната промяна казват, че стриктното тълкуване на неутралитета е необходимо, за да се гарантира, че Швейцария няма да бъде въвлечена във войни. Плакати в цялата страна разпространяват това послание с лозунга: „Без война. Да на швейцарския неутралитет.“

Правителството подкрепя запазването на неутралитет, но иска известна гъвкавост и отхвърля поправката като ненужна. Министърът на външните работи Игнацио Касис казва, че неутралитетът работи и „не е нужно да го преоткриваме“.

Но за мнозина консервативни избиратели лидерите от последните години постепенно отнемат малко по малко от идентичността на страната.

Това чувство обхваща всичко – от правилото за швейцарската банкова тайна, която беше премахната под натиск от САЩ, до гняв заради имиграцията и скорошен набор от договори с ЕС, които според противниците им представляват „подчиняване“ на блока. Разводняването на неутралитета се възприема като поредно отстъпление от традициите.

„От края на Студената война Швейцария постепенно се отказва от нещата, които я правят уникална – и по този начин в крайна сметка от нейната идентичност“, каза Рене Рока, учител в гимназия и историк от Оберрордорф-Старетшвил в кантона Ааргау, на около половината път между Цюрих и Базел.

Разочарование

Макар анкетите да показват подкрепа за кампанията за неутралитет на около 40% - така че може да не премине границата – по-широкообхватното разочарование е повтарящ се проблем, който няма да изчезне.

Страната проведе допитване по-рано тази година, за да ограничи населението си (вотът не можа да мине с 45%), и ще гласува още следващата година за спорното споразумение с ЕС.

По отношение на неутралитета правителството твърди, че е най-добре да се подходи прагматично, а не догматично, и може да посочи икономическите успехи като част от аргументацията си. Швейцария се възползва от тесни връзки с ЕС, като същевременно запазва независимостта си. Това ѝ позволява да сключва свои собствени търговски сделки, както направи с Китай миналия месец. Страната предостави на своите износители почти универсален безмитен достъп – нещо, с което ЕС не разполага.

Други европейски държави бяха подтикнати от руската агресия да преосмислят неутралността си. Финландия и Швеция се отказаха от дългогодишните си позиции и се присъединиха към НАТО.

Но привързаността на Швейцария е дълбока, защото на страната липсват много от маркерите, които обединяват другите държави. Тя има четири национални езика и силна регионална идентичност, като политическата власт е разпръсната между 26 кантона.

„В исторически план неутралитетът е служил като предпазна мярка срещу външни заплахи, но е играл и интегрираща роля вътрешно“, казва Лукас Рено, изследовател в Center for Security Studies към ETH Zurich. „Швейцария не е национална държава като Германия, Франция или Италия, тя е нация по воля“, допълва той.

Според Антонио Барозу, старши анализатор по геоикономика на Bloomberg Economics, едно от предимствата на настоящата политика на неутралитет на Швейцария е, че тя е дала на няколко последователни правителства достатъчно гъвкавост да се адаптират към промените в международната среда. „Инициативата би намалила значително това пространство за маневриране точно когато бързо променящата се геополитическа среда може да изисква по-голяма гъвкавост от всякога“, допълва той.

Ключова отправна точка за десните поддръжници на затягането на доктрината са двете световни войни, по време на които Швейцария успява да избегне участие във военни действия. Нейният опит от времето на Втората световна война обаче е спорен, тъй като Швейцария помага на нацистка Германия с финансиране за оръжия, като в същото време отблъсква хиляди еврейски бежанци.

Кремъл наскоро отбеляза това, включвайки се в кампанията с аргумента, че Швейцария вече не се придържа към неутралитет. Това накара противниците на предложението да го определят като „пропутинска инициатива“, защото то би принудило страната да отмени санкциите си срещу Русия.

Въпреки спора около тълкуването широката вътрешна подкрепа за неутралитет остава силна. Проучване на ETH Zurich наскоро показа, че 85% от населението го подкрепя.

За Блохер и неговите съмишленици това не е достатъчно заради схващането за заплахи срещу мирна Швейцария.

Страната успяваше да избегне участието във всяка една война в продължение на около 200 години, посочи Блохер, допълвайки: „Тъй като наруши неутралитета си, Швейцария днес по същество се превърна във воюваща страна срещу ядрената сила Русия“.