Ядреното оръжие на Европа - спиране на покупките на руски газ и петрол

Европа е силно зависима от вноса на руските енергоизточници, но това е и "ядреното оръжие" на общността. Спирането на покупките на газ и петрол от Русия ще подобри съществено енергийната и климатична сигурност на общността, коментира директорът на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров по време на конференция, посветена на енергийната сигурност и климатичните промени.

Според оценките на ЦИД международните резерви на Русия са в размер на 230 млрд. долара, които ще стигнат за 8-11 месеца при запазване на сегашното статукво на пазарите. Това означава, че ЕС с прекъсване на покупките на газ може да повлияе дори и на хода на войната в Украйна. В краткосрочен план това ще струва пари и преходът ще бъде болезнен, коментира още Владимиров. Според него обаче това ще гарантира националната сигурност на ЕС.

Европа не може лесно да се откаже от руските енергоизточници, коментира Мелани Кендърдайн, директор на Инициатива за енергийни перспективи. Тя допълни още, че изход може да предложи втечненият газ, новите технологии и зелените мощности. През тази година САЩ планира да добие 1 трилион куб. метра газ и страната развива терминали за втечнен газ, за да може да покрие увеличеното търсене, стана ясно от думите на експерта.

"Руският газ е опасен" и трябва да бъде заменен, коментира по време на дискусията министърът на иновациите Даниел Лорер. За България това е свързано с удължаване на времевата рамка за използване на въглищата, докато бъдат въведени батерийните мощности и възобновяемите енергийни източници. Лорер допълни още, че разчитаме, че неефективността на руската икономика няма да превърне приходите от енергоизточниците в средства за военни действия.

"Щеше да ни притесни много, ако Русия произвежда слънчеви панели, вятърни турбини или електромобили. Но не - произвежда изкопаеми горива", заяви от своя страна вицепремиерът и министър на околната среда Борислав Сандов. Той критикува решението на Европейската комисия да признае природния газ за преходно гориво именно с аргумента, че изкопаемите горива обикновено идват от държави с авторитарни режими.

По думите му за България ниското ниво на газификация на домакинствата (под 3%) е по-скоро предимство - можем да прескочим преходния период и да преминем директно на децентрализирана система на възобноняемите източници, разположени в близост до потреблението.

Страната ни има много потенциал за възобновяеми източници - биомаса, геотермална енергия и офшорна вятърна енергия, чийто потенциал още не е използван, поясни Сандов. Той допълни още, че фокусът може да се насочи към индустриални и "разрушени" площи, на които да се изграждат ВЕИ. Голяма част от тези територии е в близост до енергийни потребители, а и са изключителна държавна собственост.

Министърът на околната среда посочи още, че България е сред глобалните лидери по отношение на намаляването на въглеродните емисии. Причината обаче е референтната година - 1988 година, след която беше затворена голяма от неефективната индустрия у нас. Спрямо 1988 г. въглеродните емисии на българската икономика намаляват с 48%, но след 2011 г. започва плавно увеличение, особено в сектор транспорт (с 40%).

България е поела ангажимент да намали емисиите с 40% до 2026 г., както и да изгради 3,5 гигавата нови зелени мощности. Енергетиката е най-големият емитент на въглероден диоксид - около 58% от всички, което се дължи на горенето на лигнитните въглища, допълни Сандов.

По отношение на мерките за намаляване на емисиите страната ще заложи на природни решения - до 2030 г. ще бъдат засадени 100 млн. дървета, както и ще бъдат възстановени природни територии, предимно влажни зони.

Министърът анонсира още, че България ще кандидатства за домакинство на COP 29, дискусията за климата на ООН.

По време на конференцията беше отбелязано още, че страната ни има залежи от полезни изкопаеми, които са важни за развитието на новите технологии.

Деканът на Стопанския факултет Атанас Георгиев посочи, че страната може да развие и местен добив на енергоизточници, които да използва като транзитно гориво и да намали зависимостта от вноса на газ от Русия.