Работодателите искат стимули за наемане на работници от въглищните региони

България има недостиг на работна ръка и ще бъде от интерес на всички работещите във въглищните региони да бъдат интегрирани в съществуващите и новосъздадени предприятия, заявиха от работодателските организации след среща с премиера акад. Николай Денков.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТТП) Цветан Симеонов поиска стимули за компаниите, които наемат тези служители.

"Заплатите на тези служители са доста високи, а интензивността на труда невинаги съответства на тези високи заплати", коментира той.

Премиерът допълни, че част от стимулите за интегриране на работещите от въглищните региони, които може да осигури правителството, са "приветлива инвестиционна среда" за бизнеса, например да подобри инфраструктурата в тези региони, за да се отворят и нови предприятия.

Предвиждат се и стимули, които да насърчат самите служители да се преквалифицират и да намерят по-добра реализация и по-добри условия за труд, допълни още Денков. В соларната индустрия например в момента има недостиг на 2 хил. души, като има много възможности за обучение на новите служители, допълни още Симеонов.

Денков отбеляза, че след разговорите си със синдикатите и протестиращите вижда недоверие, че всички тези представени възможности са реални. 

Срещата на работодателските организации с премиера последва споразумението, което беше постигнато с представителите на синдикалните организации на протестиращите енергетици след повече от 7 часа преговори.

Тази среща обаче беше окачествена като "сепаративна" от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, който препоръча решенията да се взимат, гледайки на икономиката като цяло, за да бъде намерен общественият интерес.

В тази връзка бизнесът препоръча енергийната стратегия, която правителството пое ангажимент да подготви до ноември, да вземе предвид и развитието на големите индустриални потребители.

Николай Денков отбеляза, че експерти от Министерството на енергетиката работят от юни насам по плана за нова енергийна стратегия.

Припомняме, че България няма цялостна стратегия по отношение на развитието на един от основополагащите сектори за икономиката. Последната беше със срок до 2020 г. и от години се работи по плановете за развитие до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, но така и до окончателното приемане на такъв документ не се стигна. В началото на 2021 г. отиващото си правителство на ГЕРБ публикува за обсъждане подобен план, който обаче не беше придвижен напред.

Служебното правителство на Гълъб Донев представи свой план, но след редица критики се оказа, че това е само визия за развитието на сектора, а не проект на стратегия.

По време на срещата на премиера с бизнеса са били дискутирани още варианти за облекчаване на процедурите за внос на работна сила, както и да бъдат насърчавани инвестициите във въглищните региони, чрез покани за национални и международни компании. От бизнеса призоваха и за повече прозрачност и предвидимост при формирането на плановете и политиките на правителството.