Ще се превърне ли Германия във водородна суперсила?

В Древен Рим пътищата се събирали в Италия. В Европа на 21-ви век новите водородни коридори ще водят към Германия, пише анализаторът Мачей Буковски* за Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).

Коридорите представляват мащабно начинание, предназначено да улесни производството, вноса и транспортирането на водород в Европа. Те ще бъдат в основата на революционен завой от зависимостта от руския газ. Водородът може да допълни непостоянните възобновяеми източници като вятърната и слънчевата енергия, осигурявайки надеждни енергийни доставки.

Целта е амбициозна: до 2030 г. да се даде възможност за транспортиране на общо 20 млн. тона от този газ годишно. Шест коридора за доставка ще бъдат пряко или косвено свързани с Германия.

Тези коридори се състоят от тръбопроводи, съоръжения за производство и съхранение, пристанищни терминали и транспортни пътища по вода и суша. Първоначално коридорите ще свързват местното предлагане и търсене в различни части на Европа, преди да се разширят и да свържат Европа със съседните региони. Един от тях, Централноевропейският водороден коридор (CEHC), ще изпомпва този газ от Украйна.

Германия се нуждае от алтернатива на природния газ, като се имат предвид големите ѝ енергоемки индустрии и плановете ѝ за постепенно закриване на централите на въглища и лигнитни въглища. H2 MOBILITY Германия изгражда национална мрежа от водородни станции за зареждане. Gasunie и Thyssengas създават транспортна инфраструктура за този газ, свързваща германското крайбрежие на Северно море с индустриалната Рурска долина. Тази „основна водородна мрежа“ има за цел да пренасочи съществуващата газова инфраструктура и трябва да бъде завършена до 2032 г.

Въпреки този напредък амбициозните енергийни планове на Германия все още трябва да преодолеят сериозни препятствия. Водородът може да причини крехкост на някои материали като стомана и чугун, от които обикновено се изработват тръбопроводите за природен газ, което води до рискове за безопасността и разрушаване на тръбопроводите. За да се намали този риск, е необходим внимателен подбор на материалите, покритията и дизайна на тръбопроводите.

Друго предизвикателство е изграждането на капацитет за производство на водород в Европа, като се предотврати подбиването на цените от Китай. Електролизерите използват електричество, за да разделят водата на водород и кислород. Европа традиционно заема силна позиция в производството на електролизери, като в нея се намират шест от десетте най-големи производители.

Но Европа беше и световен лидер в производството на слънчева енергия, докато евтините китайски панели не завладяха пазара. Европейската стратегия за водорода има за цел да запази конкурентните предимства на региона в производството на електролизери.

Необходими са също така инвестиции и иновации, за да се стимулира съхранението на водород. Необходими са нови решения като подземни пещери или иновативни водородни носители.

Ако тези предизвикателства бъдат посрещнати, търсенето на водород ще нарасне рязко. Само Германия ще трябва да внася около 50-70% от необходимата ѝ енергия, която се очаква да достигне 95-130 TWh през 2030 г.

Дания планира производство на 6 GW, като по-голямата част от продукцията ще бъде изнасяна за Германия чрез водопровод, който ще бъде пуснат в експлоатация през 2028 г. Водещият британски производител на електролизери ITM Power е създал производствен обект в Германия, за да заобиколи регулаторните пречки след Brexit. Възможно е и други държави да последват примера му. Нарастващото търсене на водород в Германия може да стимулира производителите и износителите на водород в Полша.

Амбициозните надежди на Германия биха могли да засмучат вноса от по-приятелски настроени страни като Намибия, Оман или Казахстан, за които са предназначени някои от европейските водородни коридори. Като е водеща в областта на иновациите и внедряването на водород, Германия може да повлияе на международните стандарти и разпоредби.

Водородът ще играе ключова роля в екологичния преход на Европа. Ако Германия доминира, Берлин ще получи голямо влияние върху енергийната политика на континента, което ще обезпокои някои съседи.

Но централното местоположение на Германия я прави подходяща да служи като водороден център. Тя разполага с политическа воля и икономическа сила, за да стимулира европейската водородна революция. Успехът ще насърчи изграждането на взаимосвързана и устойчива европейска енергийна система, свободна от руско влияние.

*Мачей Филип Буковски е стипендиант на Международния републикански институт по трансатлантическата инициатива за сигурност през 2023 г. и понастоящем старши експерт по международни анализи в полската банка за развитие BGK. Завършил е юридическите факултети на Сорбоната и университета Корнел, а в момента завършва докторантура в Ягелонския университет на тема „Геополитика на изменението на климата“.

(БГНЕС)