Европа прави обратен завой спрямо ядрената енергия

Ядрената енергия отново е в центъра на ожесточен дебат между европейските лидери, тъй като новата енергийна криза разтърсва света, карайки зависимия от внос Европейски съюз (ЕС) да търси алтернативни енергийни източници, пише Oilprice.

Блокът все още внася повече от половината от нужните енергоносители, което го прави изключително уязвим към глобални пазарни сътресения, като безпрецедентното прекъсване на доставките на петрол и газ, което е породено от блокадата на Ормузкия проток. За да запази стабилни доставките на електроенергия и да предотврати енергийната бедност сред голяма част от своето население, Европа може да няма друг избор, освен да се обърне към ядрената енергия.

Европейската комисия (ЕК) представи редица нови инициативи за ядрена енергия като част от стратегията си за справяне с разгръщащата се криза, като това е обрат спрямо предишния подход на Европа, който целеше загърбване на този енергиен източник. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта този обрат, заявявайки: „Вярвам, че беше стратегическа грешка Европа да обърне гръб на надежден и достъпен източник на енергия с ниски емисии“ на срещата на върха в Париж на 10 март.

Ядрената енергия отдавна е тема на сериозен дебат сред европейските лидери. По-голямата част от блока се е отказала от атомните електроцентрали, като Германия е начело на този процес. Франция, от друга страна, остава водещ поддръжник на ядрената енергия, която представлява около 65% от енергийния микс на страната.

Но дори и най-заклетите противници на ядрената енергия през последните години започват да отстъпват, тъй като този вид енергия набира популярност като важен фактор при енергийната сигурност, както и за климатичните цели.

Този обрат започна още преди Европа да „ попадне в поредната енергийна криза“. Миналата година правителствата на Италия и Дания направиха пробив в отмяната на забраната за производство на ядрена енергия, докато Испания показа нова отвореност за преразглеждане на постепенното извеждане от експлоатация на своите ядрени централи. Удивително е, че дори Германия сигнализира, че е готова да се откаже от своя план за закриване на ядрения сектор в законодателството на ЕС, в безпрецедентно сътрудничество с Франция по една исторически спорна тема.

Вече виждаме някои от резултатите от тази промяна, включително готовността на ЕК да приеме ядрената енергия в своята стратегия за справяне с енергийната криза. Голяма част от промяната в отношението на региона към ядрената енергия е свързана с появата на малките модулни реактори - перспективна технология, която обещава да направи ядрената енергия по-безопасна, по-евтина и по-ефективна за внедряване в рамките на дадено предприятие.

По-рано този месец беше представен инвестиционен пакет за ядрена енергия на стойност 330 млн. евро като част от Програмата за изследвания и обучение на Евратом за 2026-2027 г.

ЕК обяви планове за въвеждане в експлоатация на такива малки реактори в началото на следващото десетилетие, с цел увеличаване на капацитета до между 17 гигавата (GW) и 53 GW до 2050 г.

„Комисията обеща да облекчи бюрокрацията чрез рационализирано издаване на разрешителни и да предостави финансови гаранции за ускоряване на внедряването“, посочва в предишна публикация Euronews. „Единадесет държави членки на ЕС вече одобриха съвместна декларация в подкрепа на технологията“.

Европа също така инвестира все повече в изследвания и разработки в областта на ядрения синтез. Общо 222 млн. евро от финансирането на ЕК, предназначено за ядрени изследвания, ще бъдат насочени към енергията от термоядрен синтез, „което подчертава амбицията на ЕС да пусне в експлоатация първата търговска термоядрена електроцентрала“.

Трябва да се отбележи, че Германия е лидер в надпреварата за постигане на търговски ядрен синтез – който, за разлика от ядреното делене, не произвежда радиоактивни отпадъци – и може дори да се превърне в първата страна в света, която ще пусне в експлоатация търговски реактор за термоядрен синтез.