Енергийната криза ускорява зеления преход

Докато светът се подготвя за енергиен шок, дори по-голям от този през 1974 г., поразително е, че войната на Владимир Путин в Украйна ни наложи нещо, приличащо повече като глобален въглероден данък, отколкото всичко, постигано от срещите на високо равнище на ООН за климата. Въпреки това зеленото движение е странно тихо, пише за Financial Times Къмила Кавъндиш, старши сътрудник в Harvard Kennedy School и бивш ръководител за политиките в правителството на Дейвид Камерън.

Би било безсърдечно да приветстваме повишаването на цените, което може да разсипе не толкова заможните семейства и да фалира бизнеси. Мащабът на цената за хората ще бъде огромна и най-нуждаещите се трябва да имат защита. Но помощта трябва да дойде по начини, които не дерайлират основния стимул за адаптиране към по-високите сметки за енергия - особено за тези, които са достатъчно богати, за да окажат огромно въздействие върху планетата. Това би трябвало да кажат еколозите.

Когато изучавах икономика на околната среда преди две десетилетия, учените по климата вече настояваха замърсителите да плащат истинската цена на емисиите от парникови газове. Присвояването на цена на въглеродните емисии, смятаха те, щеше да даде стимули за намаляване на потреблението на енергия по най-ефективен начин. Повече от 30 юрисдикции по света вече имат някаква форма на ценообразуване на въглерода или схема за търговия с емисии. Но миналата година повечето от тях оценяваха въглеродния диоксид на 40 долара за тон или по-малко - което е твърде евтино. Международната агенция по енергетика (МАЕ) казва, че средната цена на въглерода трябва да достигне 200-250 долара за тон, за да може светът да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г.

Как днешните астрономически цени променят уравнението? Адеър Търнър, председател на Комисията за енергийни преходи, смята, че увеличението на газа е еквивалентно на „мащабен“ въглероден данък от около 600-950 долара на тон. Ако цените се задържат на подобно ниво, казва той, технологии като зеления водород ще бъдат възприети много по-рано от очакваното. Времето за изплащане на инсталираните възобновяеми източници на енергия и изолацията на домовете също ще се съкрати драматично.

Удължаването на времето за внедряване на термопомпи и слънчеви панели в Обединеното кралство и Холандия предполага, че по-богатите потребители вече реагират. В САЩ Законът за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън удвоява усилията чрез субсидии и данъчни кредити за възобновяеми енергийни източници и улавяне на въглерод. Но в Обединеното кралство фаворитът за следващ министър-председател (Лиз Тръс – бел. прев.) нарече слънчевите панели „периферни“.

Който и да спечели битката за премиерския пост, ще трябва да подкрепи домакинствата и бизнеса, като същевременно стартира радикална програма, която да помогне на всички ни да се адаптираме, чрез възобновяеми субсидии и изолация. Един доклад удивително сочи, че недобре изолираните британските домове ще „взривят“ целия бюджет за въглеродни емисии, освен ако няма драматично увеличаване на подобренията.

Все още не е ясно колко дълго сметките за енергия ще останат високи. Но докато стоя в градината си и гледам кафява трева, издържаща на странни бури и се чудя защо определени птици вече не мигрират, си спомням с прокрадващ се ужас предупреждението, че един ден ще достигнем повратна точка, която ще доведе до необратимо глобално затопляне. Неочаквано, ние сме в различен вид повратна точка сега: такава, която може да ускори адаптациите, които трябва да извършим.

Много правителства в момента ограничават сметките, които иначе биха били опустошителни. Това е разбираемо, предвид експоненциалните ръстове. Но ограниченията на цените не допринасят много за намаляване на потреблението на енергия или за подпомагане на адаптирането на икономиките. В Обединеното кралство решението на British Gas да предостави 10 процента от печалбата си на своите най-уязвими клиенти със сигурност беше по-добре насочено от погрешното решение на правителството през май да включи собствениците на втори дом в отстъпката за енергия. Никой не иска бедните да бъдат изправени пред избор между отопление и храна. Но правителствата не трябва да защитават богатите. В 86 страни най-богатата десета от хората консумират около 20 пъти повече енергия от най-долната десета, според едно скорошно проучване.

При конвенционалния въглероден данък правителствата получават приходите, за да компенсират тези, които губят от по-високите цени. Но този „данък“ е наложен от Путин. Всяка единица газ, който изгаряме, е от полза за неговия режим. Изненадващо е, че повече лидери не възприеха призива на президента Еманюел Макрон към френските граждани да използват по-малко енергия като част от националните усилия за подкрепа на Украйна. Както той каза, „свободата идва с цена“ - както и енергийната сигурност.

Хората може да се окажат по-склонни на жертви, отколкото политиците си представят. По време на бизнес пътуване до Токио след ядрената авария във Фукушима, заварих корпоративни шефове да спазват правителствените инструкции за ограничаване на климатиците, като бяха свалили саката си. Беше разгара на лятото и всички се потяхме, но това нямаше значение. По-наскоро, испанското правителство поиска от фирмите да поддържат климатиците не по-ниско от 27C, а магазините да изключват осветлението през нощта. Германия спира топлата вода в обществените сгради.

Ще е необходимо много повече. Но в този странен, глобален експеримент, ние сме на път да научим кои промени индустрията и хората намират за най-лесни за извършване и кои изискват огромен скок в убеждението.